автор: siqnie

Луната си ляга вечер в Несебър,
голяма и лъскава в злато блести.
Луната се гушва в морето край кея,
и тихо си шепне с Несебър,не спи.

Луната,красива,голяма и златна,
минава през старата мелница пак.
Несебър я вика
-Върни се обратно.
Морето я чака в постеля от мрак.

-Ще дойда отново в Несебър,но утре.
Гласът и се губи от плясък солен.
-А аз ще те чакам с историй чудни,
аз пак ще съм тук,стар,уморен.

Луната в злато бакърено свети,
пътеката лунна красиво искри.
-Ще дойда в Несебър по тази пътека,
ще дойда в Несебър;сърцето шепти.....