 |  моите лични войни
моите удържани победи
после умората
после изхабяването
моята лична драма
твърде дълго бях воин
забравила съм
или никога не съм била
всъщност, кoкетна
суровата ми нежност
струва ли си
суровата ми нежност
можеш да кажеш, да.
бих върнал жената в теб.
само ако си воювал, дълго
толкова дълго, колкото мен
за да знаеш цената
свободата е
способна да убие
ако не съумееш да понесеш
да я имаш цялата.
Публикувано от BlackCat на 28.08.2007 @ 15:59:37
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 1
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "можеш да кажеш, да" | Вход | 4 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: можеш да кажеш, да
от dimension на 28.08.2007 @ 16:53:06
(Профил | Изпрати бележка) | само ако си воювал, дълго
толкова дълго, колкото мен
за да знаеш цената
свободата е
способна да убие
ако не съумееш да понесеш
да я имаш цялата.
.....
За тези думи, поклон!
Имай сили да я понесеш! |
Re: можеш да кажеш, да
от marteniza на 28.08.2007 @ 17:54:12
(Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg | А защо не опиташ тая рецепта на Мая Дългъчева?:
Дайре
Жената, в която мъжете се влюбват завинаги,
оставя подире си шлейф от пастелна тъга...
Тя гледа цинично, обаче се смее невинно –
кентавър - с пръхтене в парфюма, пера и рога.
Прилича на тайник – света през ключалката чува,
на циганска кошница – карти, комат и дайре...
Размесва тестето, но все й се пада пътуване
и път през пътеките с крачки смирени оре.
Жената, в която мъжете се влюбват отчаяно,
си има навярно и име, и тяло, и глас.
И тъкмо това ги обърква да мислят, че тя е
завинаги нечия – стигат й залък и страст...
Не виждат - бездънна е вътре, завихрена, шарена –
крилата поляна, която от багри жужи!
Прохладна и мека изглежда, но всеки опарен
мълчи за цената кентавър с юзда да държи.
Жената, в която мъжете се влюбват все някога,
е нежната мъст за безсънните техни жени –
току-що е спряла, а покривът вече я стяга...
Дайрето в съня им не спира - звъни и звъни!
"свободата е
способна да убие
ако не съумееш да понесеш
да я имаш цялата."
Това е изпитанието.
Вероятно защото свободата се заплаща със самота...
|
Re: можеш да кажеш, да
от aksioma (aksioma@dir.bg) на 28.08.2007 @ 23:42:42
(Профил | Изпрати бележка) | не понякога, винаги се
..но ти благодаря, че беше така мил да напишеш "понякога" :) |
]
Re: можеш да кажеш, да
от mariq-desislava на 12.02.2011 @ 09:20:47
(Профил | Изпрати бележка) | | едно гръмко "да" от мен |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 454
ХуЛитери: 5
Всичко: 459
Онлайн сега:
