ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 755
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 755
 |  Изпружва се и после се огъва
под пръстите на вятър многорък.
Простенва тетива на пуснат лък.
Стрелите му в стъблото й потъват.
Тъй сладко е; и също невъзможно
прегръдката им да просъществува.
Изтръгне ли я, тя ще се разложи.
Утихне ли пък вятър, той не струва.
Публикувано от BlackCat на 27.08.2007 @ 13:44:07
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Тръстика и вятър" | Вход | 5 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Тръстика и вятър
от kamik на 27.08.2007 @ 13:53:21
(Профил | Изпрати бележка) | Обаждам се като един "експерт по невъзможностите" - но не за да опровергая - за да потвърдя:))
Обречено и красиво! За капак - с поука!
Поздрави!!! |
Re: Тръстика и вятър
от marteniza на 27.08.2007 @ 14:03:02
(Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg | Благодаря. Аз знам едно още по-добро:
Бъдеще
До дъно ги изпихме чудесата.
И нямаше какво да се повтори.
Беснееше в снега разлюбен вятър -
не можеше от ярост да говори.
А го обичах толкова, че сложих
окови на стиха - и готвех супи.
И се потяха новите велможи,
че любовта не може да се купи.
Заспивах до брадата му - по-снежна
от снежната картина на ноември.
И изтъках припряната си нежност
от паяжини, листопад и нерви.
Площадът се учудваше, че мога
след толкова раздели да се смея.
На майка ми среднощната тревога
се спъваше пред факта, че Живея.
Защото всичко беше за последно -
на много бързи глътки го изпихме.
И затова, преди да се погледнем -
мълчахме дълго.
И не си простихме.
|
]
Re: Тръстика и вятър
от kamik на 27.08.2007 @ 14:21:22
(Профил | Изпрати бележка) | | :))на това му викат с моите камъни - в моята градина:)) |
]
]
Re: Тръстика и вятър
от marteniza на 28.08.2007 @ 17:19:00
(Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg | Ето и една трета - Мая Дългъчева. Нейната гледна точка пък приписва на Ин елемента на подвижност:
Дайре
Жената, в която мъжете се влюбват завинаги,
оставя подире си шлейф от пастелна тъга...
Тя гледа цинично, обаче се смее невинно –
кентавър - с пръхтене в парфюма, пера и рога.
Прилича на тайник – света през ключалката чува,
на циганска кошница – карти, комат и дайре...
Размесва тестето, но все й се пада пътуване
и път през пътеките с крачки смирени оре.
Жената, в която мъжете се влюбват отчаяно,
си има навярно и име, и тяло, и глас.
И тъкмо това ги обърква да мислят, че тя е
завинаги нечия – стигат й залък и страст...
Не виждат - бездънна е вътре, завихрена, шарена –
крилата поляна, която от багри жужи!
Прохладна и мека изглежда, но всеки опарен
мълчи за цената кентавър с юзда да държи.
Жената, в която мъжете се влюбват все някога,
е нежната мъст за безсънните техни жени –
току-що е спряла, а покривът вече я стяга...
Дайрето в съня им не спира - звъни и звъни!
|
]
Re: Тръстика и вятър
от templier на 27.08.2007 @ 15:24:51
(Профил | Изпрати бележка) | | Като го прочетох, веднага се появи в съзнанието ми онази стара песен : "Не можеш дълго? Е, до гроб тогава. Сърцето този празник заслужава..." :) |
]
Re: Тръстика и вятър
от marteniza на 27.08.2007 @ 16:28:15
(Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg | Я иду по песку, что дождями прибит,
Здесь прошел Галахад, только след уже смыт,
Я работаю так, что мне нечего есть,
Я хочу в монастырь, но пока еще здесь,
И пишу, как могу, когда прочие спят,
А порой выхожу в этот путь, чтоб опять
Своих ближних любить, и себя заодно,
Видя счастье, рожденное очень давно -
Слышишь Песню Надежды, странник? |
]
Re: Тръстика и вятър
от galachad (karls_on@yahoo.com) на 27.08.2007 @ 17:35:09
(Профил | Изпрати бележка) | | Стипчив вкус. Руския ми напомни за едно неприятно преживяване. Братя Стругацки имат една повест "Бръмбар в мравуняка" с главен герой Страник. |
]
]
Re: Тръстика и вятър
от galachad (karls_on@yahoo.com) на 27.08.2007 @ 17:46:44
(Профил | Изпрати бележка) | | Разбирането за Рицарство е само фикция, лема с безкрайно малки числа които не се диоближават до нея. Исках да кажа, че за мен това е само идеал, като стара кола очукана по пътищата но пазеща нереалната си форма в очите на вманиачените по колите. |
]
Re: Тръстика и вятър
от marteniza на 28.08.2007 @ 08:44:59
(Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg | | Венера Милоска е дори по-красива без ръка...Понякога старината има необясним чар.:))) Това за числата ми хареса. Парадоксът на Ахил и костенурката е лема на очовечаването ни изобщо.:))) |
]
Re: Тръстика и вятър
от marteniza на 27.08.2007 @ 16:31:50
(Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg | Приемам. Вълчиците разбират от ветрове и пустини.
Настръхнала, по-гладна и от псе
и глуха от умора се завръща,
без битките до край да разбере,
утихва във порутената къща.
Платила свободата си със кръв,
сълзите пред иконите не рони,
небето й подпряно е със кръст,
останала без място за пирони.
А можеше, а можеше да спре
по кучешки с опашка да помаха,
но вълците не свиват колене
да чакат за огризките под маса.
Поспрял в неканоничния й храм,
за всеки има място и пощада,
единствено разпънатият там
е лудият инат да оцелява.
А може би ще дойде все пак ден
и слънцето ще плисне във олтара
със писък на живот новороден
с остатъка от крехката й вяра.
Да бъде за посоката компас
и пъпна връв с диханието бяло,
на лятото нечаканият глас
в душата ми - вълче осиротяло.
|
]
]
Re: Тръстика и вятър
от marteniza на 27.08.2007 @ 16:44:55
(Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg | | Отскоро съм в ХуЛите и като ми пареса някой, търся повече неща от този автор в архива. Стихът за вълчицата ми се стори много личен, никът често говори много. :))) |
]
Re: Тръстика и вятър
от mariq-desislava на 19.04.2017 @ 14:10:58
(Профил | Изпрати бележка) | | Разкефих се неимоверно, особено с олицетворението и антропоморфизма.:) |
|  |
Начало
ХуЛитери
