автор: minerva

Къпе се утрото
в калните локви.
Дреме унило
брезата на двора.
Разхождат се разни
намръщени хора-
изгубили времето,
носят си бремето.
А аз се усмихвам
сама на прозореца-
леко разрошена,
малко разголена,
още ухая на сън и звезди,
унесена в спомени, в сладки мечти...