автор: gorski

Из стари замъци и древни катедрали
вървим и знаем ясно, че това е сън.
Стрелките на часовника са ни събрали,
раздялата като такси ни чака вън.

Дошли сме тук от две враждуващи посоки -
две крехки сенки връз Берлинската стена.
Делят ни ровове и зидове високи,
събира ни една църковна тишина.

Но времето зад нас, пред нас е разделено,
разпънато в очите ни като Исус.
Прегърнати за миг, като вселени
със два несъвместими знака - минус, плюс.

Ръцете ни недоверчиво се докосват,
очакваме измама, скрито се следим...
Не можем да намерим неутрален остров,
на който нашето дръвче да посадим.

Излизаме. И аз - на изток, ти - на запад.
Сами - като критични маси на уран.
Усещаме до болка кръста грапав,
на който двадесети век е прикован.