автор: magiq02

Все идвах неканена...
Без да ме чакаш...
Нахлувах в тревожния ден.
Бях вятър настойчив
и слънчева ласка,
бях капка дъждовна
и ...къс синева.

Неканена бях,
дори нежелана,
объркваща моята нежност.

Но как те обичах...
На клада изгарях,
искрите улавях -
от огъня буен
за твоите дни....
Отблясъци шарени -
писани черги,
грееха в тъмни очи.

И вече не мислех,
че идвам неканена.
Открадвах секунди от теб.
И смела до дързост,
за обич нагазвах
в неизтлялата светеща жар.

И чувах гласът ти,
тих ромон в листата,
смехът ти се лееше бистър....
Неканена идва...
Щастлива си тръгвах....

Знаеш ли, как те обичах...