"Хубава и проклета си!"
Петър Анастасов
Прелетна си, но в мен гнездиш.
И не пътуваш с ятото.
Свиквай – непредсказуем съм,
аз да те свикна не мога.
И неопитомима си.
Дъхом разпридаш нагласите
като пролетно щастие.
Любиш се с мен, такава си.
И се улавям, че стена
тихичко, до спасение.
Лято да е! Проклета си...
Облак в мънистено чувство.
Още съм просяк каменен,
прося несбъднати спомени
като есенно щастие.
Прелест си ми, поезия...
Осиротели гарвани.
Тръгваш си – идва зимата.
С теб аз да тръгна не мога.