автор: vintersorg

Камчия, август 2007

Отново съм наблизо. На брега
съм застанал като мнима сянка
на човек, избягал от света,
стиснал във ръка една останка

от живот, далече от вълните,
от живот сред глъчка и бетон,
дето в пушеци започват дните
и завършват с маска от неон.

В ръката ми часовник отброява
последните живи мигове до деня
в който трябва бързо да преправя
душата си и да се върна към света.

Аз ти го нося. Нека бъде дар
за теб, за тихата прохлада,
за къщичката, измазана с вар,
за утрините, лъхащи наслада.

Вземи го, море, аз не искам
да превръщам живота си в циферблат
и моментите в шепи да стискам.
Вземи го, без него съм по-богат!

Под вълните, оловно изстинали,
моят джобен часовник лежи
и стрелките му, мъртво застинали
отброяват свободни мечти.