автор: sradev

С ръцете му друг взема, с краката му друг ходи.
С очите му друг гледа, с устата му друг говори.
Едни брои за умрели, други проклина, че са живи.

Врата му скърца, когато мисли, крака му скърца, когато търси.
В главата му всеки ден оса се ражда, от стара книга излиза, към млади глави завист в жилото носи.
Паяци дрехите му оплитат, мухи дрехите му носят.

Парите му на парцали станали, парцали събира.
Домът му затвор, затвора му - дом.
От дома краде - в затвора трупа.

Мазни червеи редят главата му, черни шипове бодят душата му.
Небето му - ултра-тъмно море: без луна без звезди.
В денят му черна нощ будува, в нощта му хидра лудува.

Вярата му се клати между лъжите, лъжите му се боят от сенките.
Милостта що раздавал сама се връща в него.
И проклинайки съдбата си той прокълна себе си.