автор: siromah

Френският бездомник се усмихна блажено в съня си и се обърна на другата си страна. Два от пръстите на левия му крак се бяха показали навън от проядената от плъхове обувка.
-Имаш ли запалка? - попита Югото.
-Защо ти е? - учуди се полякът. - Кибрит ще ти свърши ли работа?
-Подай го насам!

Югото се наведе и пъхна една хартийка между голите пръсти на крака на бездомника.
-Ти си луд! - рече полякът.
-Може - призна си Югото.-Моят командир във войската беше сержант Лудият Маркс.Казармата беше незабравима трагикомедия. Понякога не знаех дали да плача или да се смея…
Бившият войник се наведе и щракна една клечка.Хартията беше суха и пламна като факла.
-Помощ, горя!- бездомникът скочи на крака и заподскача като попарен с вряла вода петел. - Помощ…
Трябваше му няколко секунди, преди да разбере истината.
Югото се беше тръшнал на тревата и се държеше за корема. Борето също се беше засинял от смях, само двамата поляци бяха сериозни.
-Е, приятелю!- Борис спря да се смее и хвана бездомника за коравата яка на ризата му. - Докога ще се правиш на голяма работа?!
Знаеш ли ние какво правим с хората от Голямото Доброутро?!
Французинът измънка нещо и се опита да отстъпи назад.
-Ама че си умник!- ухили се Дани.-Само един урок и научи сръбски!
-Дай да го пообработим!- намеси се по-възрастният поляк.- Ще му опресня познанията по полски!
След няколко "кратки уроци" френският бездомник беше на "ти"с повечето от славянските езици - като започнеш със сръбски и завършиш с полски …
-Е- рече Югото и го потупа бащино по гърбината.-Толкова уроци за днес стига, а сега иди си почини. Че утре също ще имаш тежък ден!
-Почакай бре, Юго- намеси се Борето, - не съм още свършил с
него. Искам да му покажа "глаголните времена"!
-Остави го момчето - намръщи се Югото- ще му се запали главата от четене. И утре е ден…
-Е, това за днес ти стига- рече по-възрастният поляк.-И когато утре отидеш в църквата за безплатна храна, си помисли добре преди да се наредиш най-отпред!
Французинът кимна разбиращо с глава, опитвайки се да скрие страха в очите си.
-Добро момче.- плясна го по бузата Борис.-А сега чупка…къш.- той махна с ръка.-Да те няма…
Бездомникът не почака втора покана и си плю на петите…
-Искаш ли да отидем на Сен Дени?Ще разгледаме някое кабаре.-предложи Борето.
-Може - съгласи се Юго.-И без това няма какво да правим.
Двамата се насочиха към най-известната улица в Париж.Най-красивите нощни пеперуди бяха там…
-Виж това гадже!- Югото бутна с лакът приятеля си.-Страхотно е!
-Ще я попитам колко иска!- олиза се Борето.
-Да, да!Питай я!- очите на Югото бяха изскочили от възбуда.
Борис се приближи до младото момиче и я запита нещо на френски…
-200 франка, Юго. Ще се качиш ли?
-А бе,за качване , ще се кача- за това няма питане, но кой ще плати после! - Дани се почеса по главата и въздъхна тежко.-Много пари, братле! Ако ти искаш - иди. Аз ще те чакам долу.
Девойката и югославянинът се вмъкнаха в полутъмния вход, където няколко проститутки и наркомани се бяха облегнали на стените.
-Ей, сладур!- рече една дебела уличница с неприлично къса рокля.Гърдите й почти бяха изкочили от сутиена.
-Искаш ли да се позабавляваш, захарче?- тя размачка огромните си цици и пусна език между тях. -Само 300 франка!
Тя долепи полуголото си тяло до Борето и прошепна страстно в ухото му:
-Искам да правя любов с теб!Топла, животинска, маймунска любов!
Ръката и бавно заслиза към слабините на младежа.
-Назад, курво!- изблъска я грубо младото момче. - Свали си ръцете от приятеля ми!
-О, приятел!- приближи се една жена, която въпреки дебелия грим и слоя червило можеше да разбереш, че е от другия пол. -Искаш ли да си поиграеш?-рече мадамата с груб, мъжки глас. "Тя" завъртя кокетно глава и плитките и се увиха около раменете й. -Няма да съжаляваш!
-Не, не!-почти изстена бившият войник и въпреки съпротивата на младото момиче, изтръгна ръката си и изскочи назад на улицата. Младото момиче се затича след него и го догони.
Ела, скъпи. Имам друго място!
Дебелата проститутка и педерастът се огледаха за друга жертва…
-Ей, момче!- спря Югото един мъж с черно кожено яке.- Търсиш ли нещо за пушене?
-Не, аз не пуша.
-Марихуана! Силна, отлично качество! Най-добрата стока, директно от Амстердам! Ще ти дам да пробваш! Ако не ти хареса, не купувай! - той измъкна един малък пакет изпод якето си. - Само помириши!
-Колоко струва? - опита се да се измъкне Югото.
-500 франка. Имам и половината на този. 300 франка.
-Нямам толкова пари сега, приятел. Утре ще намина-обеща Югото.
-Питай за Тео. Всеки ме знае! Най-хубавата стока е моя!
-Благодаря. Е, приятелят ми се връща. До утре.
-Чао…
Наркотърговецът се завъртя след двама ученици…
-Хубава стока…-дочу в далечината Югото.
В същото време от тъмната уличка изскочи Борис. Сакото му бе- ше раздърпано, а на краката си имаше само една обувка.
-Какво стана? - изуми се Югото.
-Бягай! - рече кратко Борето.-Бягай!
От къщата изскочиха двама набити мъже и изкрещяха нещо на френски жаргон. Югото не се подвоуми и побягна като заек.
-Бааам!Бааам!- разнесоха се няколко пистолетни изстрела.
Югото почувства как куршумите пищят край ушите му.
-Вашта мама!- изруга той и продължи да бяга на зиг-заг, привеждайки колкото може повече тялото си към земята…
Див вик на изненада и болка огласи кривата уличка. Един куршум беше рикоширал от камъните и беше раздрал рамото на Югото. Беглецът се претърколи на земята, оставяйки кървава диря в праха.
-Полиция! Полиция! - завикаха двамата младежи, които бяха дошли да си купят марихуана и се забързаха да се отдалечат от опасното място…
……………………………………………………………………………
Югото се надигна от окопа и куршумът облиза върха на каската му.
-Долу, идиот!- изкрещя Лудият Маркс и го ритна по кокалчето.-Не виждаш ли снайпериста отсреща?! Само чака да се подадеш и бам! Куршум в черепа!
-Виновен съм , другарю…
-Млък, тъпа кратуно! Седни в окопа и си затвори устата или ще я напълня с кръв!Довечера първа смяна дежурен!
Сержантът изруго и се изплю в окопа…Нужни бяха подкреп -ления…Иначе…
Лудият Маркс погледна младите войничета, които бяха само телом тук, а духовете им блуждаеха кой знае къде. Повечето бяха бивши студенти. След две седмици военно обучение те бяха изпратени на фронта.Новобранците гинеха като зайци. За три дни 8 убити. Ако не крещеше и не ги риташе по кокалчетата,навярно всички щяха да са мъртви. От взвода бяха останали само 24 човека. Мюсюлманите дър-
жаха височините над тях и не им даваха да си покажат носа от окопи-
те. Встрани от тях - на не повече от 300 метра - беше висок скалист рид. Само трябваше да го прехвърлят и щяха да са в долината при своите…
-…искам всеки да провери боеприпасите си!- нареждаше Лудият Маркс. - Никаква безцелна стрелба повече. Искам на всеки куршум по един труп! Ясен ли съм! - изкрещя той и няколко полски мишки се изплашиха и се скриха по дупките си.
-Тъй вярно…-отвърнаха няколко плахи гласове. Младите войници бяха оклюмали. Труповете на техните другари още седяха в окопите до тях.- И така или иначе ще умрем- измърмори тихо под носа си едно войниче.- Каква разлика прави колко неприятели ще избием?…
-Разполагаме с 4 антитанкови снаряди. Също с гранати. Всеки един има почти по един пълнител с куршуми. - рапортува младшият сержант.- Скоро ще останем без куршуми!
-Провери ли убитите?
-Тъй вярно!-отвърна младшият сержант.- Вече почти не стеляме. Мюсюлманите ще се досетят, че нямаме боеприпаси. Трябва да задържим, докато пристигнат подкрепленията!
-Двайсет пъти звъних в базата- сниши глас Лудият Маркс, така че само младсержантът да го чуе.- Никой не го е грижа дали ще ни надупчат с куршуми или не! "Щ е ви изпратим помощ, другарю сержант. Опитайте се да задържите още един ден." Гадове! - извиси глас Лудият Маркс и ритна злобно радиостанцията. Тя се подхлъзна в краката на убито войниче.
-Всички ще бъдем като него!- изкрещя сержантът.- Довечера се измъкваме!
-Мюсюлманите ще ни избият като пилци!- опита се да се противопостави младши сержантът.
-Млък!- преряза го Лудият Маркс.-Ако останем тук, сме мъртъвци със сигурност.
Неочаквано от позицията на мюсюлманите се чуха радостни крясъци. Няколко войника нададоха внимателно глави над окопа.
-По дяволите! Подкрепления!
-Мъртви сме, момчета! - проплака едно войниче с току-що наболи мустаци.
-Танк!
-И два бронетранспортьора!- добави младши сержантът.
Лицето му беше побеляло. Шансът да се измъкнат сега , беше равен на нула.
-Ей, ей! Горе главите, зайци! Какаво сте оклюмали?! Няма да се дадем лесно на мюсюлманите, нали?!
-Тъй вярно, другарю сержант!- сега гласовете на младите войници бяха по-убедителни.
-Този - сержантът прибра главата си обратно в окопа - е реликва от войната. Чудя се откъде мюсюлманите са го намерили?!
-Реликва или не, но все пак е танк, другарю сержант!- възрази младши сержантът.
-Забрави ли РПГ-то ?! Имаме 4 антитанкови снаряди. По един за бронетранспортьорите и 2 за танка…
-Танкът и бронетранспортьорите тръгват! Атакуват ни! Майчице-взе да се кръсти Дани- никога няма да те видя повече! - очите му бяха плувнали в сълзи.
-Стига си плакал, ревльо! - изрита го в кокалчето сержантът.-Вземи калашника си и на позиции! И стреляй само на месо!- нареди строго той.
Т-34 се появи между хълмовете. Малко по-назад бяха двата бронетранспортьора. Зад тях тичаше пехотата. Беше класическа атака…
Сержантът изрева отново и се прицели с РПГ-то. Войниците стиснаха калашниците, готови за стрелба. Всички мълчаха, затаили дъх…
Вече се чуваше чаткането на веригите на танка по камъните и буботе -нето на бронетранспортьорите. Т-34 се спусна надолу по хълма и на -сочи оръдието си към техните позиции.
-Даааам! - първият снаряд се разби на няколко метра зад тях. Ня-
колко скали се изкъртиха и се търкулнаха в окопа.
-Два процента корекция на мерника! - каза командирът на екипажа, който преди това беше танкист в югославската армия. - Огън! Сега!
Снарядът се разби точно в скалите, където се криеше сръбската част.Експлозивът на снаряда уби на място двама войника, разкъсвайки телата им на кървави парчета.Един голям шрапнел отнесе лицето и по-голямата част от черепа на младсержанта.Стоящият до него войник никога не разбра какво се случи, защото друго парче от снаряда разкъса дясната му ръка и част от крака му.
-Пооомоооощ! - застена войничето. То се опитваше с лявата си ръка да спре кръвта, която шуртеше на потоци от раненото рамо.-Поо-мооощ!
Сержантът го застреля, за да му спести мъките.
-Кървав ад!- лицето и дрехите на сержанта бяха опръскани с кръв и смазана човешка плът. - Ела тук, кучи сине!- той грабна РПГ-то и го насочи към танка.
Неочаквано се разнесе автоматичен огън. Куршумите пищяха и отскачаха от скалите, рикоширайки опасно във всички посоки.
Дани се огледа и видя как един войник се свлича с разбит череп.
Чудовищната грамада на танка изникна пред тях и Дани усети как по гърба му полазват ледени тръпки…Той се прекръсти отново и стисна Калашника с треперещи ръка..
Танкът беше само на 20 метра от окопите, когато сержантът натисна спусъка.
-Ура! - закрещяха войниците и започнаха да се прегръщат от радост.
Гранатата като по чудо уцели дулото на танка, разбивайки го на парчета. Машината забави ход, после се завъртя безпомощна наляво и… спря.Танкът беше мъртъв!
Вторият снаряд на РПГ-то удари челно първия бронетранспортьор. Той загуби управление, изскочи встрани от пътя и се обърна в дълбокото дере.Той се завъртя няколко пъти и когато удари канарите на дъното, избухна в пламъци и се взриви.
-О, майко моя!- рече Дани и се прекръсти.
Едно войниче беше изскочило от бронетраспортьора, но много късно.Огънят му обхвана дрехите и той се превърна в горяща факла.
Нещастникът изкрещя нечовешки, направи няколко стъпки и падна с лице към земята. В следващият миг бронетранспортьорът експлоадира и разхвърли горящи останки във всички страни. Едно още горящо парче от гумите падна в окопа само на две крачки от Дани…
-След мен!-изкрещя Лудият Маркс и се затича към спрелия танк.
Няколко войници го последваха с неохота.
Първият мюсюлманин тъкмо си подаваше главата от люка, когато го покоси автоматичния огън на Лудия Маркс. Сержантът хвърли една граната във вътрешността на танка и залегна. Вторият бронетранспортьор изскочи зад скалистия хълм, когато експлозията разкъса танка. Тежката картечница залая, изоравайки земята около сержанта.
-Бягааааай!- изкрещя някой, но беше късно. Автоматичният огън на бронетранспортьора беше направил тялото на сержанта на решето.
Лудият Маркс беше мъртъв…
Дани, който до дъното на душата си ненавиждаше Лудия Маркс и винаги в съня си го удушаваше с голите си ръце, сега изпита някаква празнота.Не задоволство от смъртта му, не радост, не щастие, а дълбока празнота. Той се почувства така, сякаш част от него беше умряла.
-Спасявай се!- изкрещя едно войниче и се затича към скалистия рид,отдясно на тях.- След мен!
Оцелелите сръбски войници захвърлиха автоматите си и се затичаха след него…
Тежката картечница на бронетранспортьора залая отново и обсипа бегълците с дъжд от куршуми.
Последните трима войника паднаха покосени като пшеничени класове…
Момчето, което бягаше зад Дани, беше улучено в кръста и в дясното рамо.Тялото му се затъркаля по надолнището като парцалена кукла, докато се спря в подножието на голямата скала…
-Още малко! Тук! - крещеше някой. - Зад тези скали има проход!
Последните оцелели войници се затичаха към спасителния проход между скалите, който беше с големината на козя пътечка.
Картечарят натисна спусъка отново и куршумите запищяха в дъното на долината, рикуширайки опасно от канарите.
Един куршум свирна покрай ушите на Дани облизвайки по каската, друг го пропусна само с няколко сантиметра. Третият рикошет, обаче, удари беглеца в крака и той почти се свлече на земята. Дани стисна устните си докато потече кръв и се изправи, пренебрегвайки парещата болка. Той захвърли празния автомат и продължи да бяга, накуцвайки тежко с ранения си крак. Когато прехвърли върха на рида,
той залегна зад назъбените скали, за да си поеме въздух.
-По-дяволите! Всички са мъртви! - изруга Югото, когато не съзря никого около себе си. Всичките му другари бяха паднали покосени от огъня на картечницата…
Един камък над него се отрони и се затъркаля надолу. Югото погледна нагоре и замръзна. Двама босненци слизаха надолу по малката козя пътечка. Единият от тях излая радостно и насочи автомата си към гърдите на беглеца. Югото заотстъпва бавно назад…
Неочаквано кракът му остана без опора и той полетя в пропастта…
..............
Една силна ръка го пое и му помогна да се изправи от земята.
-Насам, Юго! В тази пресечка!
Двамата войници свиха в кривата уличка. Те прескочиха оградата на парка и се отпуснаха тежко зад един храст.
-Зле ли си ранен? - попита Борето. - Дай да видя!
Крачолът на панталона му се беше напоил с кръв и Борето го разкъса умело с джобното си ножче, за да разгледа раната.
-Слава Богу, не е сериозно!- въздъхна с облекчение той. -Разкъсал е само месото. Добре, че не е минал през костта!
Югото изохка, но стисна зъби, докато приятелят му превързваше раната.
-Това ще спре засега кръвта- рече той и се опипа. - По дяволите! Изпуснал съм наркотиците!
-Дявол да те вземе какво направи?! Защо французите искаха да ни убият?
-Те продаваха наркотици. Аз отмъкнах една торбичка с кокаин от тях!
-Трябваше поне да ме предупредиш!- намръщи се Югото и удари приятеля си в гърдите.- За малко да ме очистят!
-Тъкмо се качвах с проститутката по стълбите и гледам два типа. В ръцете на единия - бала с пари и торбичка с наркотици. Качваме се с курвата горе. Тя се съблича и ляга на леглото, а аз й казвам:"Не ми харесваш!".Тя ми заби плесница и й хвърлих 100 франка да я успокоя. Слизам надолу по стълбите, а в коридора стои същият тип. Забих му едно кроше, грабнах торбичката с кокаин и … по-нататък знаеш!
-Ако ни видят отново, ще ни очистят! - Намръщи се Югото. Дрогдилърите са много отмъстителни!
-Надали ще ни познаят! - успокои го Борето.- Беше доста тъмно!…Знаеш ли - неочаквано му хрумна идея - Бастилията не е далеч оттук. От бягането огладнях като вълк! Недалеч от Бастилията раздават безплатна храна, а също идва и една линейка. Ще те превържат и ще ти дадат нещо успокоително за болките.
-Да вървим тогава, копеле такова! - изруга Югото и закуцука, намръщвайки се …



© Kolio Karpela Всички права запазени.