автор: Mandaluga

Нали все още е лято,
нищо, че нощите порастват
като дим от тъмни мисли
по самотни улици
без нито един котешки писък.
Да, все още е лято,
макар безсрамието
да се крие вече по ъглите
на складовете за любов
и супермаркетите за топли завивки.
Полусъзнателно, тревожно-пленително
прокарвам ръце по гърдите си,
изстисквам и последната капка
морска сол - бяла като мляко;
полуразплакано, с бягащо хлипане
обръщам географията на бедрата си,
за да запомня и начертая в сънищата
на зимата докосването на вятъра.
Ямката между вратните ми жили
събира първите локви есенен дъжд,
а ми мирише на озон и режещи,
изстискани до болезненост
сълзи от смуглия мъж,
който изпусна лятото
да се претърколи
по гръбначния ми стълб,
очакващ ръката му...
Но все още е лято
и с магията на Веста
в косата ми
ще превърна три дни в три месеца.
Но не ме карай повече да чакам.