Не построих за двама ни дори колиба,
не исках да те вържа със мечти,
това,което обещах
отмина
и...
ето,че сега не ни горчи.
И се разделяме-
съвсем човешки,
без упреци,без погледи встрани,
преминали нормално всички грешки
и всички обяснения в лъжи.
Нормално...
Но защо така ме мъчи
призракът на дом за теб създаден.