автор: marsi

Запустя изоставена къщата
в двора бурен,бръшлян и смрадлика
уж се върнах,уж всичко е същото,
ала никой не чува,че викам.
Старостта се е свила край печката
на загладена котка прилича
и си спомням за кротките вечери
с неразбраните бабини притчи.
И си мисля,след малко ще влезе
дядо с овчи калпак над очите...
и когато по тъмно си легнем,
за светулки ще взема звездите.
И дървата ще пукат във печката
с пушест пламък - златисто червени,
вън щурците ще свирят полекичка
и ще зная,че свирят за мене...
Само мигване - всичко е друго.
Запустя изоставена къщата,
по дуварите - снимки от помени.
И макар есента да е същата,
вечер никой не пали прозореца