Колко ми липсваш
как те обичам
как те зова
в луната загубил
очите си вълчите
как те прочитам
в звездите ти
в мъглите ти
как те дишам
в ръцете ти
как съм сънуван
желан
по-усмихнат
безумен
но жив
как по косите ти
бавно се стичам
като следобеден
крясък на див
жерав
политнал
в свирепо стенание
към вечността ти...