Нарязох си живота
на хиляди слънца
и облачета сложих
и дъхави цветя.
За покрив на душата
оставих си небе...
За смисъл - буен вятър
с най-щурите коне...
Вратата - без ключалка...
Комин, не сложих там...
Една надежда малка
поставих си за храм.
И налепих живота
на бял картонен лист...
Усетих се дълбоко
до корените чист.
Дома си апликиран
ще ви покажа сам.
В картината се взирам -
сърцето ми е там.
Дано да ви хареса.
За първи път ми е,
но апликирах честно
живота си поне...