Изборът не съществува,
когато всъщност не избирам,
а тъпча алтернативите
и чакам да покълне отдавна
мъртвото семе. Няма как
да съм свободна, когато
робството ми прилича на
благородна примка и верига.
Няма как да се обичам,
когато всъщност няма за какво.
А всъщност обичам свободата
и ако я пусна вътре, за малко,
само от прашинката и ще се
пръсне робството, защото
не му понася. Пускам я
и шевовете му се пукат...
и съм на свобода отново.
Чистият въздух ми напомня,
че наистина се върнах.