автор: biser4e

Луната броди. Тънка амазонка
пресича в тръс гората през нощта.
Опънатата тетива - гърбът на коня,
а матовата й снага- като стрела.
Косите й са остри върхове,
колчанът абаносов - дързък сплит.
Очите й от звездното небе
откъснат кехлибар. Космичен вик.
А сянката й обладава вятър.
Движение на нощ и на жена.
Къде е той!? Кентавърът, шамана,
ездачът в дълбините на нощта.
Шатрата му страстно се полюшва,
на края на среднощния й път.
Опиващ аромат- сандал и мускус,
проникват остро в тънката й плът.
Изтръпване от песен на копита.
Опъната тетива сега е тя.
Отдаване, магия, земно сливане...
Луната е шаманът на страстта.