автор: borimirf

Когато Спас прочете във вестник “София”, че има конкурс за разказ, веднага в главата му щракна, че от това може да спечели малко пари. Беше публикувал разкази в различни списания и вестници. Вестниците бяха повече в провинцията и от тях се печелеше между 10 и 15 лева, но и това си бяха пари. Веднъж дори му платиха 25 лева и то от една заводска многотиражка. Многотиражката беше на един софийски завод и излизаше в тираж кажи-речи колкото окръжен вестник.
Темата на конкурса малко смути Спас, защото беше буквално така:
”Разказ с криминално любовен сюжет подчертаващ възвишените нравствени чувства на героите в нашето развито социалистическо общество”.
Беше тема както каза вечерта в “Септември” Любо –“мамата си трака”. Онова лято “Септември” беше достойна кръчма тоест, “ресторант” на “Пиротска”.
Изобщо в Коьовица си имаше много кръчми, в които се водеха и литературни разговори подкрепени с бира, коняк и вино, цигарки-тип”блачки” както казваше Любо и задължително червено- карабунарско.
Спас беше редовен учител в 168-мо даскало и всички много си го обичахме и разказите му макар и малко сложни за нас се четяха редовно в нашата компания.
Те може и да не са били сложни, но в тях все се говореше за пориви, любов, пътуване, очакване и неща, които поне за нас бяха малко, как да се каже смешни. Смешни защото в Коньовица “бойния” квартал на София нравите бяха по прости, за закачане на гадже - бой на закачащия, а ако тя погледне на страни-чупката веднага, за приятелски подадена ръка - черпене.
Тогава и момичетата се сваляха лесно. Виждаш две мацки приближаваш се и питаш учтиво: „Имате ли огънче?”. Цигарите бяха задължителни и ако бяха „Боро” се носеха в горния джоб на ризата. Ей така уж случайно да се виждат. А вътре се държеше една цигара-зер ако ти поиска някой, вадиш кутията ,хем да я видят, хем да се измъкнеш с лафа:” Една е брато. Кутия не ми стига на ден”.
С това подчертаваш, хем , че си пич и пушиш тарикатски цигари, хем, че не си стиснат, ще му дадеш ,ама ,виж нема. А другите си ги криеш в кутия в джоба.
Та няколко вечери се обмисляха сюжети с цел да се помогне на нашия, защото се знаеше, че после той ще си почерпи както трябва.
А темата беше наистина шибана. Първата и част, оная за “криминално любовния сюжет” беше лесна.
Такива сюжети колкото щеш в Коньовица. Само Любо Графа имаше в последния месец поне три истории, където ако не ядеше бой, то беше защото се измъкваше с бегане и сложни хватки на прибиране у дома за да избегне евентуални засади.
А един път поне се спретваше и бой със счупени носове, пукнати глави и съдрани ризи. Ризите се носеха разгърдени и ако някой те докопа за нея, тя обикновено и доста често се цепваше, копчета летяха и ставаше като ветрило.
Но втората част - подчертаваща, възвишените нравствени чувства на героите в нашето развито социалистическо общество си беше направо тесла.
Поредната вечер седяхме обикновената рутинна компания и всеки се мъчеше да предложи сюжет на Спас. Имаше няколко теми, но те някак си естествено акцентираха на криминално, бойна дейност - тоест бой с лоши хора, предимно от Банишора.
Към края на вечерта Стоимен наруши мълчанието си - след четвъртата бира, като предложи един по-дълъг сюжет, който горе-долу се ядваше. В смисъл, че имаше от всичко по малко - и лош герой и добра девойка - излъгана и милиция представена в чиста светлина. Сюжета се развиваше приблизително така:
“Продажен чужденец, се настанява на квартира в Коньовица, уж като фотограф да снимал прелестите на София. Подло оплита в любовните си мрежи скромна девойка, дъщерята на хазяйката, жена вдовица, защото мъжа и загинал в изпълнение на служебния си дълг към родината-паднал от комина на Захарна фабрика в една дъждовна нощ, слагайки българското знаме по повод годишнина от великата социалистическа революция в Съветският съюз.
Настанява се на квартира у тях мръсникът, оплита я в любовните си мрежи и уж така случайно я подпитва от какво не е доволна в живота си. Наивната и добра, девойка се влюбва и в момент на младежки трепет му споделя, че ето на, във вторник в магазина имало кисело мляко само 4%, а не 2% кофичката както тя търсела. И той мръсника, после вечер предава по радиостанция на радио “Свободна Европа” тези сведения, за да злепостави хубавата ни родина. И дори изопачавал истината, че дори с дни нямало кисело мляко по магазините, или ако имало то свършвало до обед.
Дори дава и долари на момичето, уж от обич, ей така да си купи нещо. Доларите се оказват естествено фалшиви.
Нашата родна милиция обаче не спи. Млад и красив лейтенант се явява на улицата, под прикритие да продава сладолед - цивилен естествено. Един ден, когато девойката си купува сладолед, той инсценира кражбата на чантичката и от друг наш разузнавач, преоблечен, като коминочистач.
За достоверност коминочистачът можел да завева единият крак и да заеква. За по-голяма конспиративност. Ден по късно родната милиция съобщава на девойката, че крадеца е заловен и ще донесат чантичката с всички документи на девойката.
Когато остават сами, нашият човек разкрива, подлата дейност на шпионина чужденец и предлага на девойката да сътрудничи на родната милиция. Девойката разкъсвана от любовта си към оня мръсник и любовта си към Родината и родната милиция изпада в тежка депресия. В момент на слабост решава да се самоубие скачайки в Перловската река. Излизайки следващата вечер на разходка край реката с чужденеца - мръсник, тя не издържа разказва му всичко и решава да скочи, да се прости с живота, но да не носи този срам към отечество, близки и стара майка, сиротна.
Мръсника, вместо да я спре и да се предаде, тръгва да бяга-после се разбира, че е за вражеска Югославия .
Девойката скача започва да се дави, но тогава се намесва родната милиция, която през цялото време ги е следила. Нашият човек, красивият лейтенант, храбро се хвърля в реката и спасява девойката. Мръсникът е заловен. Девойката съкрушена психически и физически, е приета за една седмица в болница-естествено на МВР-то на Руски паметник.
Нашият разузнавач, всеки ден я посещава и изпраща цветя по куриер. Естествено между тях пламва, чиста младежка дружба. Като чист социалистически човек с младежки комунистически плам в очите, нашият разузнавач и предлага брак. Щастливите млади хора заживяват в новите блокове на Зона Б-5, в жилище дадено от милицията на милиционера за спасеният живот на една българска девойка.
А мръсника лежи в затвора с присъда 20 години, не по добре 30 години”.
Това беше идеята на Стоимен.
Всички слушахме с интерес и много бяхме впечатлени от многопластовата линия на действие.
Според Стоимен, на някой места можеше да се включи и стрелба по оня, мръсника и гонене с коли по софийските улици, но това вече било работа на Спас. Спас да огладел нещата, нали е писател.
Силно впечатлени от неразкрития до сега талант на Стоимен, всички си поръчахме по едно питие, кой каквото пиеше и чакахме мнението на Спас. Нашият извади поредната цигара, по навик се огледа дали има девойки на съседни маси да приложи стария номер с „Имате ли огънче?”,щото то хубава девойка не се изпуска дори и с разказ в главата и като видя, че няма се умълча.
Мълчането тоя път продължи повече, почти отпиване на три глътки бира и чак след това дълго време Спас започна от далеко:
Да Стоимен имал талант и от идеята му можело да излезе не разказ, ами цяла новела но той Спас, понеже ходел по редакциите и знаел, че освен плам, любов, саможертва и родолюбие, трябвало да има и достоверност.
А достоверност просто ако имало в идеята на Стоимен, то тя трябвало да се изведе на преден план. Защото това се казвало социалистически реализъм.
В смисъл хората да повярват на разказа.
А как ще повярват, тук Спас, започна да подбира думи, да не се обиди Стоимен, като общо взето всички знаем как стоят нещата у нас.
Първо около нас няма кьорав чужденец. Поне последните пет години никой не беше виждал в Коньовица такъв. Чужденците още от гарата били доста зорко следени у нас ,еле западните. Ако имало някакви това били предимно чехи и поляци по морето.А тия, западните си ги настанявали по хотелите „България”, „София” и там родната милиция си знаела работата.
Да настаниш чужденец в Коньовица, дори в разказ беше невъзможно.
Второ оня човечец бащата, много ярко някак си е загинал. Да го затрупа мина, иди-дойди, да спаси някой от нещо, може да се измисли, ама да се претрепе от комин? Вярно знамето за празника на Съветския Съюз можело да помогне да мине като сюжет, ама пак нещо не се връзвало.
Трето, това с доларите е реално, има много фалшиви по света, но това с реката ставаше смешно. Всеки софиянец знае, че Перловската река е един канал и то добре павиран. Там човек ако скочи например от моста на “ Пиротска” може само да се претрепе но не и да се удави. Всички си спомняме големия бой миналия вторник, когато Ицо от “Баталова воденица” падна и си счупи рамото. И пиян и със счупено рамо пак не се удави, щото водата му беше до коленете.
И това ,последно с цветята. От къде всеки ден ще се купуват цветя в София, като има само две цветарници и те продават саксии а цветята букети, докарваха се понеделник и сряда и свършваха за един ден.Това с букетите може все пак да мине но ако разказа се преведе и печата, например в Италия, където, както знаем всички италианци за галантни ухажори.
Да не говорим-Спас се сети- и за млякото. За к`ви проценти и за к`ви кофички говорим, като всички знаят, че бурканчетата от кисело мляко се мият и връщат и струват 4 стотинки и ни ти дават мляко без тях. Само пълно за празно.
Това за гоненето по софийските улици с коли пък хептем не можело да стане. Всеки българин знаел, че на първите сто метра колата или ще падне в дупка ,или паве ще и откърти ауспуха или така ще подскача по изкорубените релси, че оня, бягащия сам ще спре.
В тоя дух Спас направи няколко още реални коментара. Всички всъщност си дадохме ясна сметка, че в тези години в които живеем нищо читаво не можеше да се напише в стила на големите Хемингуей или Моъм.
Така, че разказ просто не се написа. Поне не и в духа на Коньовица.
Месец по късно Спас ни даде на някои от нас да прочетем разказа спечелил първото място. Беше на миньорска тема на автор от Димитровград. Как шахтата затрупала хора, как ги спасили. В дъжд и сняг естествено.И някаква девойка се явявала, кранистка. И от крана проявявала мъжество, какво точно не се разбираше, но беше доста мъжествено мъжество. По мнението на всички в оня разказ, нямаше онзи солен привкус на Коньовица но никой не се обиждаше, че Спас не го спечели. Нашият продължи да пише, да сваля мадами по „Пиротска” и то с изпитания лаф, носейки цигара да се приближи и културно попита:”Извинете имате ли огънче?”

Боримир Фурнаджиев