автор: pc_indi

Аз съм...бяла, спретната къщурка
с дърво и някакви човечета отпред,
с хвърчило, птица, слънце, куче
и петна от розов сладолед.
А бях съвсем обикновен и бял,
при другите до принтера строен,
ала детето, " за да не скучало..." ,
от всичките избра специално мен
и с фулмастри цветни, с неумели пръсти,
но с истински детинско вдъхновение
ме изрисува, а навярно щях да бъда
доклад, молба, или удостоверение
и щяха някъде да ме четат
зад строги и сериозни очила,
а после щяха да ме приберат
в скучна папка с другите писма.
И кипрех се един такъв- нашарен,
но треперех и от страх обзет
да не бъда скъсан и прилежно натоварен
в боклука, след кутийката от сладолед.
Че в края на едно работно време,
в което " малкият" е бил послушен,
едва ли ще му позволят да си ме вземе...
- "...че малко други глупости са в къщи!..."
Къщурката ми боязливо се прихлупи,
човечетата стиснаха очи,
а птицата, в дървесната хралупа
уплашено криле присви.
И виждах как протяга се ръка,
но миг преди на топка да ме свие,
чух, някой каза: " Запази му я!
Като порастне, ще се радва да я види!..."
Така- отдъхнал си и пощаден,
на малкият творец трептях в ръката,
а после, " в къщи" се оказах окачен
при другите картинки на стената.
" Ще ти я пазя в папка - майката реши-
с другите рисунки някой ден,
когато тук тапетите сменим..."
Те- майките, да пазят са родени...
И мисля си понякога дали
като отвори папката си някой ден
и ме погледне със пораснали очи,
ще бъде снизходителен към мен...-
една рисунка от наивния период
с къщурка и човечета отпред,
с хвърчило, слънце, куче и дърво,
и розови петна от сладолед...