автор: roza1

През мъгла от арабски измислици
моя ден тръгва пеш през града.
Чертае на тънички ивици
бледа, слънчева-своя следа.

Трите капки кафе -вече минало
ми припомнят изгрева днес,
самотата, горчивото чакане
и далечна, някаква вест...

С топли шепи Слънцето мие
от паважа среднощна тъга.
Платната ми нежно подрежда
и ме пуска по течението на деня.