ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 582
ХуЛитери: 1
Всичко: 583
Онлайн сега::: snejenbor
| Едни прииждат, други си отиват.
Честно и нечестно, като в гара. Заминалите бързо да изстиват,
a останалите бавно да догарят.
Забравен фас като око се блещи
и мисли си за тайните на мрака,
онези зад контактните му лещи,
потънали в най-пряката непряка.
Погледах, после свърнах в нея.
Аз също като оживялата угарка
просветвах още сякаш че се смея,
но плачех с листопада в парка.
И си заминах в котешка пътечка
по стъпките на тихите и лапи.
От чувствата свирепа буболечка
остана ми единствено. И хапе!
За да усещам: жива съм нарочно
да стъпквам клетвите необясними,
пророчества дотолкова неточни,
недовидели, че очите ми са сини,
че в тях са всичките ми грешки
нескрити зад пердета от омраза.
С очите странносини по човешки
дарил ме Господ или ме наказал.
И моля се със тях да виждам ясно,
ако и ти се спреш на тази гара,
където бъдещето някакси е тясно,
а миналото е горчивата отвара,
с която срещам всеки заблудил се
и никави илюзии не му оставям.
А ти навярно в мене вече бил си.
Пропуснала съм те. И остарявам.
От чакане, от бягства и раздели
навикнах с хаоса да си изгубен.
Но никой не усеща ангелите бели
направили дори и хаоса ми влюбен.
Публикувано от BlackCat на 15.08.2007 @ 22:22:19
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 6
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Душевна гара" | Вход | 7 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Душевна гара от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 15.08.2007 @ 22:36:50 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Знаеш ли, Мея? Няма случайни срещи и раздели на този свят. Точно когато трябва някой идва, точно когато трябва някой си отива, но защо "трябва" не ни е дадено да знаем...
Поздрави за стиха! |
Re: Душевна гара от Meiia (meiia@abv.bg) на 16.08.2007 @ 17:56:42 (Профил | Изпрати бележка) | Страдаме точно в това "трябва", но че всички хора и ситуации по пътя ни са ни учители, разбираме съзнателно или подсъзнателно, няма значение.Живот и той се случва по своя логика. А нашите желания...често не значат много. |
]
Re: Душевна гара от regina (radost6@bluebottle.com) на 15.08.2007 @ 23:36:40 (Профил | Изпрати бележка) | прокрадват се примирени нотки, а всъщност си задъхана...една синеочка, опитваща се да помъдрее...
и съм в парка - да поплачем с листопада светло, светло!
Р. |
Re: Душевна гара от Meiia (meiia@abv.bg) на 16.08.2007 @ 18:07:19 (Профил | Изпрати бележка) | Много е тънка границата между примирението и смирението, това съм го установила от личен опит. А синьото дано да е знак, че сме обречени на спасение. Тогава никой листопад ияма да е толкова тъжен. |
]
Re: Душевна гара от spasena на 16.08.2007 @ 00:13:56 (Профил | Изпрати бележка) | Браво, много думи и всяка една на мястото си-как го правиш,поздравления
|
Re: Душевна гара от Meiia (meiia@abv.bg) на 16.08.2007 @ 18:10:14 (Профил | Изпрати бележка) | Много думи-много хаос има в главата ми:). Ако съм успяла поне малко да го подредя, радвам се!:) |
]
Re: Душевна гара от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 16.08.2007 @ 00:28:30 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Направо ме уби с четири изречения, но не това е важно... стиха е много хубав! И ... мисля си, че Душевната гара не е оная последната, на която слизат всички, а някъде по средата- някоя малка , уж невзрачна гара, на която се качва само един пътник и не слиза заедно с другите, а се връща и продължава с Твоят влак. В някое от купетата е Мей... Бон воаяж!
И поздрави за стиха! |
Re: Душевна гара от Meiia (meiia@abv.bg) на 16.08.2007 @ 18:18:06 (Профил | Изпрати бележка) | Любопитно ми е кои точно изречения....:)
Много вярно това за малката гара. И понеже в моя град гарата наистина е малка (да не продължавам аналогиите на тема "малка гара", че...), съвсем те разбирам:).Опасявам се обаче, че в наше време пътниците са все много забързани и разполагат с твърде много посоки. Също и, че оставането много зависи от целите на Пътника. И като имам предвид, че аз цели нямам или избягвам да имам...;), представи си:)! Но се случва,всичко се случва:)
"Бон воаяж" си е пожелание за късмет.
Поздрав!:) |
]
Re: Душевна гара от ludens (maximova1@hotmail.com) на 16.08.2007 @ 01:29:36 (Профил | Изпрати бележка) | Прекрассен стих, meiia. Много докосващ. Приемам го лично...
:) |
Re: Душевна гара от Meiia (meiia@abv.bg) на 16.08.2007 @ 18:20:55 (Профил | Изпрати бележка) | И на мен ми е из личните извадки:)
Но щом и друг го приема лично, той вече придобива и друг смисъл:).
Поздрав! |
]
Re: Душевна гара от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 17.08.2007 @ 07:14:28 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... А ти навярно в мене вече бил си.
Пропуснала съм те...
_________________
Хаосът е едно съвсем нормално състояние, което е белег за развитие, а не за разпадане. Ангелите/Вестителите, ако те навестяват от време на време, значи леко си се отклонила от пътя, което не е страшно - говори за две неща: че пътят, верният, много близо е; и че те не са те изоставили, бдят над теб.
И не се кълни напразно или не - да не се налага да се потъпкваш.
Поздрав, Синеока! |
Re: Душевна гара от Meiia (meiia@abv.bg) на 17.08.2007 @ 19:11:57 (Профил | Изпрати бележка) | Всъщност, земното ни развитие води точно натам, към разпадане на формата, а може би и на съзнанието, не е ясно. Ние просто не искаме да си го признаваме тук ежедневно, защото ще ни стане непосилно. А аз не виждам друг начин да се върнем към Началото и към себе си като Идея. Някъде, където са ангелите. Тук няма как да минем без демони и хаос. Няма страшно:)! Нали подреждането му значи живот!
А клетвите ни привързват към земята. Душата решава на кои да остане вярна. Вероятно само на онези, които правилно е разчела или онези, които нея са разчели истински...
Поздрав, Плъки! |
]
Re: Душевна гара от nadya на 17.08.2007 @ 07:39:41 (Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/ | Опитвам се за заключа вратата на своята душевна гара, но не мога да измисля катинар...Май ще ми трябват два, един отвътре и един отвън, а после ще ми стане скучно в тихото. Гарите са необходими за пътя, някой ти показва, друг те обърква...но в края винаги откриваш себе си.
Поздрави, Мея!:) |
Re: Душевна гара от Meiia (meiia@abv.bg) на 17.08.2007 @ 19:13:26 (Профил | Изпрати бележка) | Точно така, Надя!
"Гарите са необходими за пътя, някой ти показва, друг те обърква...но в края винаги откриваш себе си."
Поздрав! |
] | |