Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lombardi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13996

Онлайн са:
Анонимни: 393
ХуЛитери: 0
Всичко: 393

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифта(без заглавие)
раздел: Други ...
автор: alexey

Улавям се, че много по-лесно разказвам измислени истории, лъжа или говоря безсмислици, отколкото си спомням.
Да си спомня? Разранените ми крака се търкат в изтривалката на думите, косъмчетата по прасеца настръхват от ненужна възбуда.
Изправям се пред прозореца. Усещам кинжала в сухожилието си: падам, мекият килим ме всмуква, процеждам се през паркета, грапавите каменни блокове, попивам в земята.

Поливай цветята, докато ме няма.

. . .

Събудих се в 4.17. Встрани от мен зееше пружинната бездна на двуетажното легло: някой хъркаше, други му пригласяха.

Планината залепяше празни черни листове върху стъклото и аз не си спомних нищо, никого, не пожелах да съм никъде: старикът с тапи в ушите хърка и пожълтелите му дробове изхвърлят прозрачни хрипове в гърлото ми. Преглъщам и вече не се страхувам от старостта.

. . .

Прочетох, че пътят от хижата до заслона е 2ч.20мин. Струва ми се, че вървя цяла вечност. Теренът е стръмен, в наситени червено-зелени петна, с налудничави насипи от плътносиви камъни. От време на време пронизителният писък на водата я извежда над скалите, надолу в бездната, където тишината е примамлива и подлъгваща.

Мъглата се влачи към нас, бяла и топла като мляко. Постепенно лицата им, мокрите от конденза кичури, синкавите устни и тънките дъждобранни тела се губят. Умората замръзва върху кожата ми и се чупи на късове. Не усещам болка, нито студ.
Млякото влиза в очите ми. Ослепявам. Не си спомням нищо: в този миг бих могла да умра.
Пожелавам си само чаша чай.

. . .

Те никога няма да ми простят, че съм ги забравила. Че съм ничия, поглъщам топъл билков чай, а вятърът блъска прозорците на заслона. Малко коте ляга в скута ми. Остри, безразлични букви се врязват в каменна плоча и изписват нечие име, ден, месец, година. Неотдавна. Жената вари супа и разказва за нелепата му смърт: след новогодишната нощ тръгнал надолу към хижата с торби боклук и се спънал. Дори нямало сняг.
„Той беше душата на заслона.“

Лице от снимка пресича млякото, загубило правото си да се променя. Бързи, типографски пръсти приковават името в съзнанието ми: а аз дори не помня своето.

. . .

...И аз се обръщам към вас, и вие имате цялото време на света да запушите ушите си, да ги натъпкате с памук като онзи старец в хижата. Да прочистите дробовете си с равномерно хъркане насън. Вие, коите сте били запомнени и забравени: отдалечавахме се едни от други в снега, малки черни точки. Отлющвахме кожа след кожа: стръмнината се превърна в плаж с отровени мъртви птици. Вълните дрънчаха в консервени кутии, две риби доплуваха до мен и аз ги изядох. Тълпите, които очакваха да бъдат нахранени, преглътнаха лигите си и се стопиха...

Внезапно чух писък на саксофон и изтръпнах от утеха и облекчение: тук никой не свири на саксофон. Тук няма никого.

Това никога не се е случвало.


Публикувано от BlackCat на 14.08.2007 @ 22:08:42 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   alexey

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

26.05.2022 год. / 04:48:14 часа

добави твой текст
"(без заглавие)" | Вход | 5 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: (без заглавие)
от mrs_Robinson на 15.08.2007 @ 01:21:17
(Профил | Изпрати бележка)
Много добро..
А как ми прилегна "Поливай цветята, докато ме няма"! - перфектната (за мен) епитафия


Re: (без заглавие)
от Alexey на 15.08.2007 @ 09:47:40
(Профил | Изпрати бележка)
даде ми интересна идея, да се поровя за някакви странни епитафии. :)

благодаря, мисис!

]


Re: (без заглавие)
от plamen на 10.09.2007 @ 00:17:43
(Профил | Изпрати бележка)
Така, така... Продължавай да ме ошашавяваш, майна:)

]


Re: (без заглавие)
от nironi (nironi@dir.bg) на 26.08.2007 @ 00:15:39
(Профил | Изпрати бележка)
Аз- да- това е перфектната епитафия!


Re: (без заглавие)
от copie на 04.11.2007 @ 18:38:21
(Профил | Изпрати бележка)
Хей, добре, че спечели тази награда (честито!), за да се вгледам в текстовете ти!
Поздрав за тях! (има саксофон, да знаеш :)))))))


Re: (без заглавие)
от esme на 19.11.2007 @ 19:05:20
(Профил | Изпрати бележка)
ако ти кажа, че го чета за n-път ще ми повярваш ли....

сякаш четенето му е начин да избягаш от нещо, което винаги се случва


Re: (без заглавие)
от Alexey на 19.11.2007 @ 20:50:11
(Профил | Изпрати бележка)

ne go priemam za kompliment tova s cheteneto, prosto nqkakuv sinhron na nqkoi obrazi i useshtaniq, koeto e hubavo

:) a ako ne mojehme da zabravqme, sigurno shtqhme da se izpochupim otvytre, skypa prekrasna esme

]


Re: (без заглавие)
от Marta на 22.11.2007 @ 09:07:21
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
не се е случвало, а си спомних

добре ми беше с текста, Алексей