(re REV 22:00)
тя ще те накара да плачеш
о, тя ще те накара да плачеш
да виеш ръце
нагоре и нагоре
докъдето
можеш да вдигнеш
изобщо поглед
какво чакаш
плачи
една сълза и после още и още
напълни морето
върни водата в реките
хайде, какво чакаш
птиците няма да кацнат
отново на твоето рамо
нито ще минеш пак под дъгата
а тя идва
един край
от порязващата смeха ти рокля
ей там
почти до хорзонта
.
като ураган
и буря в Аляска
се завихря полата в краката й
ако трябва лъжи
върни ветровете в очите си
и бягай
бягай
по- бързо от светкавица
по- бързо от молитва
от моята молитва към
някого
нещо
което не виждам
но е там
и ме кара да дишам
да вървя
и да чакам
очаквам
.
о, как ми омръзна
затова бягай
моли се
докато ослепееш
от остротата на думите си
бягай
тя ще те накара да плачеш
да се свиваш навътре в себе си
не към белите полета
а към сивотата зад очите
към безбрежните празни
пространства
пълни със шум
и никакви звуци
бягай
тя ще събуди гласовете в главата ти
гладни за въздух
бягай
ще те пресуши, плачейки
за твоята болка
от нейните тихи, плавни, леки движения
в жегата на...
.
бягай!