Криеш се зад думите,
а само крачка ме дели
от танца на мълчанието.
Извървяхме пътя на приятелството
и думите ни бяха някак лесни,
утъпкана трънливата пътека.
Сега съм пред вратата на пазителя
и се опитвам да бъда войн,
да виждам въпреки и около.
Надраснал съм бенджамина в стаята,
но мога да усещам трепета на зеленото
както във високото, така и в ниското.
Оставям отпечатъци и отминавам,
мастилото се разлива по страниците,
а дописването е лесно,
само трябва да си спомниш за пръстите.