автор: somebody

Пред мен се разпростираше морето,
безкрайно със водите си атлазени.
И нежно се целуваха с небето,
и раждаха се изгреви и залези.

Във утрините отразено слънцето,
се къпеше. Водата го погалваше.
А вечерите тихи тъмно светеха
и падаха звезди омайници.

Бях чула, че желания най-искрени,
се сбъдват в нощи като тази.
И пожелах си, боса върху пясъка:
това да гледам с теб и заедно да го пазим.