автор: ariel_b

Знаеш ли колко си невъзможен?
Колкото всичките наши приказки.
Много невинно и малко нарочно
ще те оставя да търсиш смисъла
на премълчаното и на казаното.
Ще ти пиша съвсем закодирано,
а ти ще се чудиш кое е важното.
Какво има толкова за разбиране?
Недей да прелистваш миговете.
Живей ги. Не ги отлагай за после.
Всичките казани думи не стигат.
Вината ли? Всеки сам си я носи.
Не си виновен, че ме обичаш.
Не съм виновна, че те усещам.
Сега е късно да го отричаме.
И цяло чудо е, че се срещнахме.