автор: somebody

Покой намерих в двора под асмата,
и в гроздето, наляло слънце в плод.
Спокойствие усетих във душата,
с дъжда в реката, с мирис на живот.

Покой намерих в къщата с дувара,
в усмивките на майка и баща,
приели ме на лятото в разгара,
досущ като любима дъщеря.

Покой намерих в дланите ти топли
и в стъпките до моите. Добри.
Ще оцелеем ли един до друг в живота?
След време ще се разбере:

Оставаме ли или сме били.