автор: siromah

Та Хефес забързал към морския бряг. Островът на блажените русалки било любимото място на младите дъщери на Нептун и той се надявал да зърне някоя от тях.
─ Морско конче,
Красиво вихрогонче.
На брега ела,
Твоят любим те зове!-
запял с нежен глас той.

Тутакси от морските дълбини изплувало Морско конче. Наричали я така, защото тя била третата щерка на Посейдон и била много глезена. Вместо да плува, тя яздела едно морско конче и никога не се разделяла с него, дори и за минута. На брега стоял необикновено красив бог със забулено лиùце. Русалката се влюбила на секундата в него и заповявала на морското конче да я отведе до брега.
– Кой си ти? – попитала го дъщерята на Посейдон. – Почакай! – възкликнала тя. – Аз те познавам. Ти си красивият Аполон! – Дай ми целувчица! – Преди Хефес да я спре, тя отметнала назад воала му. Тюрбанът от главата му паднал и се разкрили острите кози рогца.
– А, рогат козел! – изпищяла русалката и отстъпила назад. Богът-ковач бил повече изплашен от нея и побягнал опечален назад, към своята колесница.
– О, това е Хефес, рогатият бог-ковач! – досетила се дъщерята на Посейдон. – Охлю-бохлю, покажи си рогцата!
Шегата ù се видяла толкова забавна, че тя паднала на пясъка и се смяла, смяла, докато рибешката ù опашка се разцепила на две.когато останала без сили, тя яхнала своето конче и се спуснала надолу, към двореца на своя баща, морският бог Нептун. Баща ù този път бил наистина разгневен. Днес бил ужасен ден! Първо най-голямата ù сестра – Морска Звездица, се върнала с разцепена опашка, два часа по-късно след нея дошла и по-малката ù сестра – Морска Виолетка, а сега фаворитката му – Морско Конче! Нептун въздъхнал и защипал опашката на русалката с четири рака и извикал новия началник на охраната. След като нещастният Октопод бил разкъсан от акулите-палачи, неговото място заела старата морска костинурка. Нептун сторил това, което ù обещал – той изтръгнал корубата ù , после я попарил във вряла вода и я хвърлил на акулите.
– Това ще се случи с всеки, който нехае и не изпълнява своите задължения! Рабо-осмокрачо – обърнал се той към стария морски рак, който бил голям хитрец. – От този миг ти отговаряш за безопасността на любимите ми дъщери! Ако се провалиш, ще направя пепелник от корубата ти, а месото ти ще дам на акулите!
Рачо-осмокрачо потръпнал от ужас, защото вече имал картина, какво ще се случи с него, ако най-малката дъщеря на Нептун – палавата Ездачка на делфини, се върне с разкъсана опашка. Ако пък откажел поста,разгневеният бог щял да го прониже с тризъбеца си и затова ракът избрал по-малкото зло.
– Слушам, Ваше Величество. Дори и капка вода няма да падне над главата ù! – обещал Рачо-осмокрачо и заплувал след немирницата, която яздела Синия делфин, нейният любим кон.
В същото време боговете-любовници на кралица Главка се насочили за трети път към окованите с мед порти. Съпругите им отново бодърствали и открили бягството им.
– Опитват се да избягат! Огън по изменниците! – изкрещяла Атина и от очите ù изскочила огнена светкавица. За неин ужас тя отскочила от доспехите на неверния Херкулес, без дори и да му причини драскотина. Хефес този път свършил наистина добра работа!
– Посипете жар над главите,
Над главите на петлите! –
Изграчило едно малко славейче.
– Бъди благословено, славейче! – казала Атина и го благославила. – от днес нататък вместо да грачиш, ще имаш глас на ангел!
От този ден славейчето престанало да грачи и започнало да чурулика най-нежни песни и естествено беше признато за най-добрия оперен певец сред пернатите създания.
Атина метнала огнено кълбо, което се разбило във въздуха, точно над главата на нежната ù половинка. Херкулес заподскачал като попарен петел, защото няколко въглена се смъкнали под бронята му и го изгорили на голо. Въпреки съпротивата на приятелите му, той смъкнал доспехите си и ги захвърлил на земята. Сега можел да се почеше на воля. За жалост не му останало много време. Херкулес бил най-силният от боговете – той бил единственият, който да е победил Арес на пехливанска борба – но в главата му вместо мозък имало една стара, прогнила дъска и когато вятърът се вмъкнел в ушите му, тя започвала да хлопа... А, когато дъската му захлопвала, Херкулес правил това, което си искал и не слушал никого.
– Умри, изменнико! – извикала Атина и метнала ново огнено кълбо. Тя се засмяла, когато видяла как съпругът ù подскача и вие от болка.
Огнените искри се посипали над главата му, огнените пламъци обхванаха косите му, огнената лава разтопи плътта му. След няколко секунди от него не остана нищо, освен пепел и почернелите му доспехи.
Ужасените богове се обърнали и се затичали като зайци към ковачницата на Хефес. Той седял отвън на една пейка и ронел горещи сълзи.
– Морско конче се уплаши от рогата ми и избяга! – подсмърчал той като бебе. – Аз не мога да се явя отново в този ужасен вид пред никоя жена. Сърцето ми е пълно с горчивина. Ще отида и ще вляза в мрачното царство на Хадес. Там поне всички са сенки и никой няма да ми се присмива.
– Почакай, - казал един бог - не прави никакви глупости. Виж какво имам за тебе! – той държал последната ябълка, която откраднали от Градината на Хесперидите.
– О, моля ви, съжалете бедния ковач! – паднал на коленете на Хефес. – Дайте ни още една ябълка!
– Ще имаш, ако ми обещаеш да ми изковеш нещо, с което да си прикрием главите и раменете.
– О, това няма да отнеме много! – зарадвал се Хефес и вдигнал чука.
– Само нека един от вас да ми помогне с духалото!
След един час боговете се снабдили с чудесно изковани шлемове. Нанизани една на други метални брънки се спускали надолу и закривали рамененете. На върха на шлемовете Хефес поставил чудно красиви ягуари. Телата им били от чусто злато, а очите от рубини.
– Ягуарът-дух ще бди над вас денонощно. Ако беда ви грози, очите му ще запламтят и той ще изреве. – обяснил Хефес.
Десетки столетия по-късно хитрите англичани щели да откраднат неговото лого и да бележат своите коли със знака на ягуара, но това е друга история...
– Е, - огледал своето творение Хефес. – мисля, че сега сте напълно защитени! Преди да облечете доспехите си, се намажете с този мехлем.
– Какво е това? – запитал Арес.
– Мас от огнен саламандър. Ако все пак някоя главня се вмъкне под доспехите ви, няма да ви изгори. Намажете се преди да се измъкнете пред портала, защото действието й е краткотрайно. А сега къде е моята ябълка?
Боговете му дали вълшебната ябълка, намазали се с мехлема от огнен саламандър, грабнали шлемовете си и се затичали към обкованите с мед врати.
– Нека да видим сега! – подхвърли някой. – Нашите съпруги ще си оскубят веждите от яд!
Всички богове се засмяли на шегата му и доспехите им задрънчали. За разллика от предишните пъти, те не се опитвали да останат неразкрити...
Ето как били създадени първите доспехи, които прекривали цялото тяло и по-късно щяха да помогнат на дон Кихот де ла Манча да срази вятърния великан...
Междувременно Хефес изял последната ябълка и – о, чудо на чудесата! Козите му рога започнали да смаляват, докато в един момент изчезнали напълно. Ковачът се огледал в лъскавата повърхност на един щит и извикал от изумление. Изображението било на млад мъж със стройно тяло, бели като слонова кост бедра и невероятно красиво лице.
– Е, сега да те видя Аполоне! – усмихнал се той. – Кой е по-красия – ти или аз! На бас се ловя, че ще позеленееш, ако ме видиш!
Новият конкурент се качил на огнената си колесница, шибнал крилатите си колене и се понесъл към Островът на Блажените русалки. Той се приземил на морския бряг и запял на глас, мек като речна нимфа:
– Аз съм Аполон, богът на любовта,
на брега, любима моя те зова.
Ездачко на делфини, любима моя,
изплувай от дълбините на покоя.
Сърцето ми гори в любовна страст,
без теб не мога да живея дори и час.
Едва изрекъл тези думи и от дълбините на морето изкочила странна девойка – русалка, която яздела огромен син делфин. Това била най-малката дъщеря на Нептун – Ездачка на делфини, неговата фаворитка. Не далече от нея плувал Рачо-Осмокрачо, нейният личен телохранител.
– О, принце мой. – запяла тя и гласът й бил нежен като звън на малка камбанка. – Този дар е твой. Сърцето си дарявам, любовта си обещавам.
Хефес яхнал делфина и двамата влюбени се спуснали в морските дълбини. Рачо-Осмокрачо ги следвал на почетно разстояние.
– И никакви целувки преди сватбата! – предупредил той Хефес. – Принцесо, моля те не прави глупости. Ако разгневиш баща ти, той ще направи пепелник от корубата ми и ще хвърли месото на акулите. – проплакал накрая ракът – Съжали се над стария бавач!
– Не се бой, глупчо! – усмихнала се принцесата. – Баща ми няма да се разгневи, обещавам ти!
Делфинът минал между два бели кита, които били пазачи пред входа на кораловия дворец на Нептун. После те минали през няколко риби-мечове, които били личната охрана на бога и имали специални привилегии. Хефес, който никога не се бил спускал на дъното на морето, останал изумен от красотата на двореца и разноцветността на багрите. Основите на палата били от коралови стълбове, оцветени в пурпурно, жълто и виолетово. Стените били изплетени от тъмнозелени водорасли и украсени с черупки от миди и раци. Медузи – които били придворните лакеи – размахали своите ветрила и заплували около тях, подобно на малки пладноходи. Към тях се присъединили и палави рибки, змиорки с остри зъби, малки рачета, свирепи акули, сини делфини, морски костинурки и какви ли още не морски създания, които Хефес никога не беше виждал преди! Необикновената процесия се насочила към тронната зала, която имала огромни размери. На входа ù стоели шест свирепи акули от едната страна и шест, не по-малко страшни, октопода от другата. Началник на дворцовата стража била чудовищна костинурка, чиято коруба била с размерите на средноголям кораб. Тя се поклонила тромаво на принцесата и погледнала изпитателно Хефес.
– Ти не си от морските жители! Съжелявам принцесо Ездачка на делфини, но той не може да влезе вътре!
– Пусни ги да минат! – разнесъл се гръмотевичният глас на Нептун.
Морският бог седял на трон от червени корали. На главата си имал корона, която блещукала със скъпоценни камъни. Те били с големината на кокоше яйце и с всеки един от тях можело да се купи цяло царство. В ръката си морският бог държал огромен тризъбец. Когато Нептун бил разгневен, той удрял с тризъбеца и морето тутакси се преобразявало. Небето потъмнявало и задухвал чудовищен вятър. Появявали се вълни, високи като водни планини и горко и тежко на морските кораби, които били в открито море. Те отивали на морското дъно, заено с мишките и хората... Понякога русалките, чиито сърца се свивали от жалостивите викове на обречения екипаж, изплували от морското дъно и показвали със знаци на капитана да ги последва. Те отвеждали обречените кораби до сигурно пристанище и после се връщали в двореца. Те правели това много рядко, защото баща им се разгневявал и затварял провенилия се месеци наред в двореца. А там нямало какво много да се прави и русалките можели да умрат от скука...
Делфинът и чудноватите му ездачи се приближили до трона. Посейдон се изправил, а лицето му било намръщено
– Кой си ти? – разнесъл се гръмотевичният му глас и морето се развълнувало. Една вълна почти съборило красивия бог от гърба на делфина. – Кой дръзва да нарушава моите владения?! Имаш късмет, че си бог, а не смъртен, защото в противен случай бих те размазал като дъждовен червей! Твоето място е на Олимп при другите богове, а не тук!
Навремето Нептун хванал невярната си съпруга с един от Олимпийските богове и той заточил двамата в една пещера за сто години. Добре, че бил неговият брат, бащата на всички богове Зевс,иначе двамата щели още да бъдат там...
– Той е тук - заговорила Ездачка на делфини и навела срамежливо очи - ...заради мене. Ние се обичаме и... ще се венчаем!
– О, наистина ли – казал иронично Нептун. – Само не ми казвай, че очоквам да стана...дядо! Защото, ако си я докоснал – той насочил тризъбеца си към него – жив няма да напуснеш двореца! А ти – показал той нещастния рак-телохранител – ще последваш своите предшественици!
– Кълна се в черупката си! – отворил беззъбата си уста Рачо-Осмокрачо, който бил на 560 години,че той не я е докосвал. Аз бях с тях през цялото време, от мига, в който той кацна на брега с огнената сиколесница, теглена от хвърковати коне, до мига...
– Огнената колеснеца ли?! – наострил уши Нептун. – Ти не си Аполон – изгледал той изпитателно красивия бог. – Само двама богове от Олимп имат огнени колесници. Единият от тях е Зевс, моят брат, а другият е Хефес. И понеже ти не си Зевс - ...морският бог се спрял и се намръщил – ти не приличаш на Хефес! Хефес има кози копита, ти имаш красиви крака. Хефес има гърбица и гърчаво тяло, ти имаш стройно като топола тяло. Той има вити рога и грозно, пъпчиво лице, а ти имаш привлекателно лице...
– Не, това е той наистина! – обади се един възрастен морски дракон. Моят далечен братовчед Цербере пазач на Градините на Хесперидите. Преди няколко часа боговете откраднали четири вълшебни ябълки, които те разменили с Хефес срещу изкованите от него доспехи. Вълшебните ябълки можели да преобразят неузнаваемо всеки смъртен или бог, превръщайки го в красив...
– Той е същият! – прекъснала го Морска Звездица, най-голямата дъщеря на Нептун. – Той е причината за разкъсаната му опашка. Само, че тогава той имаше само един красив Аполонов крак и грозно козе копито, гърбица и рога.
– Познах го! – извикала победоносно Морска Виолетка. – Той ме накара да се смея, докато си разкъсвах опашката от смях.
– Защо? – намръщил се Нептун.
– Когато се целу...ъ...ъ... – тя се запънала, но бързо се окопитила – разхождахме се по брега, аз дръпнах наметалото му и видях грозната му гърбица. Приличаше ми на гърбица на охлюв и аз го нарекох Охлю-Бохлю...
– Той стори същото и с мене! – намесело се Морско Конче, която както винаги яздила своето любимо конче вихрогонче. – Татко, искам да го накажеш! Виж моята опашка!
Тя размаха разкъсаната си опашка, която още била защипана с щипките на морски раци. – Боли ме! – разплакала се тя и се облегнала на рамото на своя баща.
– Значи ти си мерзавеца, който разкъса опашките на моите дъщери?! Ти ще ми платиш за това! Аз не мога да те убия, понеже си бог, но ще те заключа в подводната ми тъмница и повече няма да видиш светлина в дните си!
– Но аз – опитал се протестира Хефес - ... не съм разкъсал опашките на русалките! Как мога да бъда винивен за това, че съм накарал някого да се смее!
– Отведете го! – махнал Нептун с тризъбеца и по повърхостта на морето се замятали огромни вълни. Един кораб, който имал нещастието да плува наблизо, бил пометен като орехова черупка. – Хвърлете го в Тъмницата на Ужаса!
Два октопода с мятъщи се пипала, се приближили и се поклонили на морския бог.
– Твоята дума е заповед за нас, господарю!
Двамата тъмничари сграбчили груби Хефес и въпреки протестите му, го повлякли към Тъмницата на Ужаса. Ездачка на делфини, неговата любима, избухнала в сълзи и избягала в покоите си.
А сега нека да оставим русалка да плаче и да се върнем на Олимп.
Тайните обожатели на кралица Главка нахлупили шлемовете на главите си и се насочили към кованите от мед порти. Жените им настръхнали, готови да метнат огнени светкавици.
Едно пътпъдъче ги видяло и зачуруликало:
– Боговете носят огнени доспехи.
Това е краят на вашите успехи!
– Млък, проклета птичко! – извикала една богиня и запратила едно кълбо към нея. Нещастната птица изпискала и се опитала да побегне, но уви късно. Във въздуха се разнесло мириз на печено месо. Богинята си откъснала едно крилце и го опитала. – Ммм, вкусно, да си облизеш пръстите!
Ето как боговете започнали да ядат печени пъптъдъци. Прометий по-късно щял да открадне няколко печени пътпъдъка от трапезата на боговете и да ги даде на гладуващите хора. За това, че издал тайната на боговете, Зевс го сложил на вегетарианска кухня. Никакво месо повече и риба за в бъдеще. Така се родил пъвият вегетарианец, но не по свой избор, а по принуда...
– Ти няма да ядеш повече месо! – изгледал го строго Зевс. – Други ще се хранят от тебе. Орлите ще кълват от дробовете ти всеки ден и всяка сутрин те отновоще са цели. Отведете го в Кавказ!
Двама стражари аристували провинилия Прометей и след като му прочели правата “имаш право да мълчиш или всичко, което кажеш може да се използва срещу тебе” – и го помъкнали в Кавказ, където го приковали към една скала. Всеки ден долитали два орела и му кълвяли дробовете, а Прометей викал, та се късал.
– Не се ли наядохте, проклети птици?! – проклел ги той. – Пет тона с черен дроб вече изядохте!
– Нее – отвръщали орлите. – Черният дроб е деликатес за нас!
Вечер, когато се стъмвало, дробовете му зараствали и на другата сутрин грабливите птици се връщали отново.
– Защо не станете вегетарианци?! – предложил им Прометей. – Този дроб, който ядете, съдържа много холистирол и мазнини! Знаете ли какво е най-новото изследване на Авицена?!
Орлите спряли да късат дробовете му и го погледнали учудено.
– Какво? – запитал го единият орел и продължил да джака черния дроб. – Какво е холистирол?!
– Кой е Авицеса?! – запитал вторият орел. – Не съм го чувал преди.
– Ах, вие, невежи птици! – въздъхнал съчувствено Прометей. – Авицена е домашният лекар на Зевс. Той доказал, че холистиролът е много опасна мазнина, която може да ти причини костен рак, епилепсия, черна чума, рак на гърдите и на стомаха, тумор в мозъка, загубване на зрението, гръдна жаба, ревматизъм...
– Пфууу! – задавили се орлите и изплюли месото. – Защо не ни каза по-рано?
– Холестиролът също причинява окапване не перата, загубване на координация на крилете...
– Престани, моля те! – проплакал единият орел. – Не мога повече да те слушам.
– О, мили боже! – рекъл вторият орел. Чувствам как нещо ми се обръща в стомаха. Дано не съм хванал стомашен рак?!
Орлите размахали криле и полетели към дън Гори Тилилейски. До края на живота си, те не се докоснали до заек, мишка, гущер или каквото и да било живо създание. Те преминали на круши, ябълки, боровинки и холестиролът им намалял до абсолютната нула. Така шансът им да заболеят от нещо клонял към безкрайност...
В същото време небето зад Олимп се озарявало от многоцветни зари. Хората от земята гледали и цъкали завистливо с език.
Те си мислели, че боговете празнуват Нова година.
– Тоше, Тоше – въздъхнал дълбоко Петърчо Танкиста. –
Боговете пак празнуват. Айде да идем на Олимп.
– Ба, - рекъл Тошко Умната главица. – И тук ми е добре.
Тука имам осем милиона овчици...
Всъщност Тошко Умната главица и Петърчо Танкиста били в дълбоко заблуждение. Не било никаква Нова година, а на Олимп се развихряла люта битка.
Богините обсипвали неверните си съпрузи с огнени светкавици. Хитрите богове обаче се намазали с огнената мас на саламандъра и облекли огнените доспехи, изковани лично от Хефес, богът-ковач. Те се промъкнали невредими през кованите от мед порти и забързали към увеселението на цар Шишко.
В същото време техните съпруги от яд оскубали няколко лехи от зеленчуковата градина на Зевс. Откакто Авицена станал домашният му лекар, богът преминал повече на зеленчукови супи и гулаш. Когато бащата на боговете се върнал и видял опустошенията, му причерняло пред очите.
– Кой злодей стори това?! – запитал той Хера с посивяло от
гняв лице. – Кълна се в брадата на Кронос, моя баща, че ще го изпратя в подземното царство на Хадес! Само ми назови името на проклетника!
– Не, проклетниците! – поправила го Хера с хитра усмивка и
нагло добавила: - Ти ги знаеш много добре! Всеки ден пиеш амброзия с тях!
Амброзия беше питието на боговете и то им даряваше безсмъртие.
– Кои са те?! – изкрещял диво Зевс и дори Хера отстъпила страхливо назад.
– Кажи им имената, жено!
– Е, щом заповядаш – въздъхнала Хера. – Те бяха: Аполон – богът на любовта, Дионисий – богът на виното, Арес – богът на войната и Борео – богът на ветровете – всички до един твои любимци и най-близки приятели. Те се изпонапиха с амброзия и му удариха една ръченица из зеленчуковата нива. Хорото се виеше и те подскачаха ха наляво, ха надясно, докато изпомачкаха всичко!
– А ти защо не се опита да ги спреш?! – строго я запита Зевс.
Защо ли?! – заподсмърчала Хера. – Защото ме беше страх. Всички бяха пияни до ушите! Нали го знаеш оня грубиянин Арес. Той скачаше и мачкаше най-много от всички!
Хера имаше зъб на бога на войната. Едно време преди да се омъжи за Зевс, те бяха любовници. По едно време обаче Арес я заряза,хлътвайки дълбоко по една земна принцеса. Тя се казваше Елена прекрасна и тя беше причина за избухването на Троянската война.
– Ще видим ние тези работи! – изкрещял Зевс. – Къде са проклетниците?!
– На гощавка при крал Шишко. Свършиха амброзията тука и слязоха на земята да си допият!
– Ще слязна и ще ги размачкам като буболечки! – размахал юмруци Зевс.
– Бъди разумен – предупредила го Хера. – Те са четирима, а ти си самичък. Не подценявай побойника Арес, богът на войната!
– Какво да направя?! – почесъл се Първобогът зад ухото.
Тази привичка хората бяха взели от него, богът-създател.
– Изчакай да се върнат, аз ще приготвя масата за пиршество. Ще сложа приспивателно в амброзията и когато заспят, ще ги оковеш във вериги. После ще решиш какво да правиш с тях и къде да ги заточиш!
– Зная едно чудесно местенце на Север – казал Зевс. – Почти през цялата година там е сняг. Сняг и виелици. Освен боровинки, диви круши и лишеи, - друго няма! Ще пукнат от студ и глад!
– Как се казва това място? – запитала го Хера.
– Няма име. Просто дива пустиня.
– Не – поклатила с глава богинята. – Трябва да има име. – Ще го кръстим...Сибир!
– Чудесно име. Сибир – повторил Зевс. – Харесва ми.
В същото време Олимпийските богове марширували към двореца на крал Шишко, без дори и да подозират какво ги очаквало...



© Kolio Karpela Всички права запазени.