автор: siromah

Двамата мъже седяха на последната маса в ъгъла, където мракът не позволяваше да се видят лицата им. Въздухът беше задимен от пушека на цигари и една от фигурите, която беше забулена в черно наметало, често избухваше в остра кашлица. Въпреки, че лицето му беше почти скрито от качулката, можеше да се разбере, че е млад мъж на не повече от 20 години. Той беше слабичък и среден на ръст.

Събеседникът му беше възрастен циганин с кривогледи очи и нос, гърбав като клюн на граблива птица. По средата на брадата му имаше голяма трапчинка. Като слушаше, той имаше навика да навива края на дебелите си мустаци.
Циганинът беше загърнат в дълъг, червен плащ, който прикриваше затъкнатите в пояса пистолети и кривия ловджийски нож. Беше война и всеки ходеше с оръжие. Не знаеш къде можеш да замръкнеш. А в чуждо село без тояга не ходи - казваше пословицата … -… ако някой чуе за какво говорим, ще ни разстрелят като кучета! - прошепна циганинът.
- В тези смутни времена е нужно малко, за да те изправят до стената за екзекуция! -Спокойно, Орлине. Нарочно съм избрал тая кръчма, защото няма шпиони на ДС! А дори и да има някой, те едва ли биха чули какво си говорим! - отвърна събеседника му.
-Не ми харесва разговора за "Кървавата вдовица" - намръщи сe Орлин.- Големият син на братовчед ми беше арестуван за черноборсаджийство и никога не се върна обратно от крепостта! Сред моите хора "Кървавата вдовица" е символ на мрака. Злото е обсебило крепостта от стотици години и продължава да се храни от страха на заточените в нея!
-Бабини деветини! - ухили се Дани. - Аз бях в подземията и ще ти кажа, че това са пълни измислици!
Циганинът се прекръсти и целуна талисмана си. Дори и в тъмното беше явно, че ръката му трепери.
-Ти си имал невероятния късмет да се измъкнеш! Благодари на щастливата звезда, под която си роден и никога не се връщай там! Знаеш ли какво е казала старата циганка? "Никога не предизвиквай съдбата си, защото можеш да попаднеш в капан, от който измъкване няма!"
-Трябва да се върна, ти казвам! Не мога да оставя работата наполовина довършена! Ще ти разкажа историята, която се предава от поколение на поколение в моето семейство …
Кърджалийско злато

-Пра-пра-…дядо ми е бил яничар. Веднъж турската армия опожарила едно сръбско село и изклала всичките му жители. Само малките момченца, на възраст между 2 и 8 години, били пощадени. Пра-пра…дядо ми бил отведен с останалите деца в Султанската школа в Цариград, където започнали да го учат на военно дело. Това била школата за прочутите еничари, насила откъснати от техните родители християнски деца, които били обучавани в истински фанатизъм и преданост към султана. Трева не никнело, където стъпел еничарският ботуш, дете в майка разплаквали.
-Чувал съм за еничарските корпуси. Те били елитна част от турската армия - намеси се старият циганин.
-По време на тежка битка, когато изходът й не бил още решен, султанът обичайно хвърлял еничарския корпус в най-опасното място. Еничарите се биели като живи дяволи и било жалко да гледаш отстрани как християнин посича християнин …Когато навършил 18 години пра-пра…дядо ми, който вече бил забравил за християнските си корени и за избитите си родители, бил известен военен командир. Хасан ага го наричали възрастните турци или Хасан Кръвника, както бил известен сред гяурите и своите войници.
Ако кръвта на избитите можела да се събере на едно място, щяла да потече река, ако костите на посечените от неговия ятаган се съберяли на едно място, можело да се издигне планина.
Главите на хайдушките войводи, закрилници на народа, били набучени от него на колове по пътя към Цариград, та когато минават султанските войници и преданите поданици на Султана, да могат да заплюват омразните гяури.
И растял Хасан ага, растял и набирал мъжка сила …
Растял той не с години, а с часове и се превърнал в левент момък - млад, красив и силен. И най-важното правоверен! Славата му се разнесла из всички краища на Отоманската империя. Старите турци си пиели шербета на сянка и с гордост споменавали неговото име и посочвали на младите си синове какви трябва да бъдат, когато пораснат …
На 20-годишния си рожден ден, Хасан Кръвника си поднесъл за подарък главата на Иванко хайдутин. Той бил стар хайдутин, хитър като лисица и се измъкнал от клопките на башибозушките потери за 30 години. Но остарял Иванко и хората му бавно го напуснали един по един. Накрая един от неговите най-верни люде го предал тайно на Хасан ага.
Когато на сутринта хайдутите осъмнали обкръжени от несметните турски пълчища, Иванко хайдутин скочил и се опитал да измъкне сабята си. За негов ужас тя не помръднала. Продажните му другари били намазали острието й с катран и тя полепнала в калъфа.Иванко хайдутин грабнал верната си пушка-игленика. Но предателите били измъкнали барута от цевите й.
-Защо, защо?! - укорил той своите другари.- Толкоз години сме яли от едно менче, пили сме руйно вино от едно котле и сме спали под едно исъщо небе! Защо ме предадохте?
-Войводо - обадил се неговата дясна ръка Първан.- Остаря, оглупя и не искаш да слушаш! Колко пъти ти намекваме, че е време да се откажем от този хайдутлък, а ти и дума не искаш да чуеш! Не сме млади вече - костите ни болят, когато спим на открито, не се радваме на дъжда, когато вали …
-Значи тъй! - извикал Иванко войвода и скочил като светкавица.
Той никога не се разделял с верния си нож-змийче и винаги го носел на голо в пазвата си.
Острието на камата се забило дълбоко в сърцето на предателя и останалите му другари се разбягали в ужас …
-Предай се! - прогърмял гласа на Хасан Кръвника.- Обкръжен си отвсякъде и пиле не може да прехвръкне.- Предай се и ще ти подаря живота!
Хасан ага искал да плени жив хайдутина и да го подари на султана за рождения му ден.
-Жив, никога! - извикал хайдутина и забил острието на верния си нож в своето сърце.
Продажните му другари изпитали жалост, когато видяли края на стария си воевода, но единственото, което имало значение, било, че те запазили драгоценния си живот.
-Каква е нашата награда? - попитал алчно един от тях.- Чухме, че султанът давал две дисаги със злато на този, който донесе главата на Иванко хайдутин!
-Искаш награда, а? - обърнал се Хасан ага и се усмихнал презрително.- Палачо, дай му нагрaда, достойна за предатели!
Неверните другари на Иванко войвода не доживели дълго след своя войвода. Главите им търкулнали на земята и кръвта им напоила тревата …
Легендата разказва, че там където невярната им кръв докоснела трева, тя пожълтяла и умряла …
Султанът научил радостната вест и обявил 3 дневни празници. Главата на Иванко войвода била окачена на главния площад в Цариград и всички правоверни се стекли, за да могат да видят страшния хайдутин …
Султанът останал изключително доволен и един ден той поканил Хасан ага на чаша леден шербет и силно турско кафе. Владетелят научил за подвизите на младия мъж, в чието лице той виждал сина, с който никога не се сдобил. Султанът го обикнал от пръв поглед и го направил Наследник на придворната армия и му дал чин Булюкбашия /?/, което в съвременната армия се равнявало на полковник.
Това било обнадеждаващо начало за младия еничар, който едва имал 22 години. Великият везир също харесал младия момък. Не само, защото бил млад и левент, но защото … имал дъщеря, която той отдавна се мъчел да омъжи. Дори и неговите жълтици и власт не можели да намерят жених за грозната му дъщеря, която само плачела и плачела. Освен, че била грозна като самата смърт, тя била и невероятно дебела и слугите в палата тайно я наричали "Бурето".
-Ако тя се свие на топка, ще може да се търкаля из целия град! - шегували се някои.
Обикновено, тя поставяла черен воал около лицето си, така че никой да не види грозните пъпки и заставала зад своя баща, Великия Везир. Когато князе и царе от далечни страни и господарства идвали, за да поднесат дарове на великия Султан, тя се взирала в лицата на младите князе и си правела планове за женитба.
Но, уви, никой не искал да се ожени за такова страшилище, ако дори и баща й да бил втория човек в Империята!
Така един ден в престолната зала дошъл младият Хасан ага. Той коленичил пред султана и поднесъл своя дар - главата на непокорния Иванко воевода.
Дъщерята на Великия везир, грозната Фатима се влюбила от пръв поглед в младия и красив момък.
-Него искам, татко! - заплакала тя на рамото на баща си.- Него и никой друг!
-Не плаче, дъще! - рекъл Великият везир.- Ще уредя всичко.
Една вечер той поканил младия Хасан ага на вечеря в своя палат. Дебелата Фатме сложила най-красивите си дрехи, напръскала се с най-скъпите си парфюми, а придворният козметик й направил специална маска на лицето, за да прикрие грозните й пъпки …
-Добре дошъл, сине! Сядай тук до мене,не се срамувай! - подканил Великият везир младежа и му напълнил чашата с вино.-За наше здраве!
Чаша след чаша му наливал той и скоро главата на Хасан ага се завъртяла от изпитото вино. В този миг Великият везир дал знак на дъщеря си да се приближи … Силното вино, екзотичните и уханни парфюми, скъпите извезани със златни нишки дрехи, накарали младежа да вземе застаналата пред него Фатме за митично създание.
Когато тя го попитала дали той я харесва и дали иска да я вземе за жена, той отвърнал "Да, разбира се, прелестно създание!". Радостта на Фатме и Великия везир била безкрайна. За начало на сватбата бил определен … следващия ден. Когато на другата сутрин младежът се събудил, в първия миг той не разбрал къде се намира. Слугите на везира пренесли Хасан ага в стаята на Фатме. Изумлението на младежа било безкрайно, когато той видял "нещото" до него. То било кръгло като буре и имало воал на лицето си. Хасан ага изтръпнал, защото едва сега той се досетил, че това е бъдещата му жена. Любопитен, той повдигнал черния воал и ужасът му нямал граници. Това , което се разкрило пред очите му, нямало и в най-страшните кошмари.
-О, майко мила, какво направих! - изпискал младежът и побягнал като заек навън. Докато се измъквал през вратата, той не забелязал Великия везир и не го помел!
-Постой, къде отиваш?! - извикал след него Везирът и се опитал да го догони.
Но младежът догонване нямал! Той бягал така, сякаш дузина дяволи го преследвали! Хасан ага не се спрял, докато не връхлетял в престолната зала.
-Защо си пребледнял? - запитал го султанът. - Какво става?
След малко дошъл и Великият везир. Когато той му разказал за случилото се, султанът избухнал в дълбок смях, хващайки се за дебелия си корем. Не било никак смешно за Великия везир. Освен мъж за престарялата си дъщеря, той се целел в … престола. Всички знаели, че старият султан е бездетен и един ден на неговия трон ще седне не кой да е, а неговият любимец - Хасан ага. Друго щяло да бъде, ако Хасан ага бил женен за неговата дъщеря …
Един ден те можели да отидат на лов за диви глигани, а … грешки ставали. След трагичната смърт на младия Падишах, Великият везир бил първият и най.близко до престола. Да, мечтаният престол. Но сега всичко отивало по дяволите!
Султанът се смял от все сърце, докато корема го заболял от смях. Накрая той махнал с ръка и дал знак на Хасан ага и Великия везир да се приближат:
-Бракът, който младият Хасан ага е сключил с твоята дъщеря е невалиден! Великият везир се опитал да протестира, размахвайки брачното свидетелство, но падишахът махнал с ръка:
-Хасан ага се е съгласил, защото е бил пиян. Това не го оправдава, затова той се задължава да ти плати 2000 жълтици глоба за разтрогване на брака.
Това не зарадвало Великия везир, защото злато той имал достатъчно. Но от този ден Хасан ага спечелил смъртен враг в лицето на Великия везир и неговата дъщеря. Един ден, един от неговите слуги му донесъл, че младият Хасан тайно се среща с една красива девойка в кръчмата "Веселата Айше".
Грозната Фатме побесняла от гняв, когато разбрала, че младият Хасан е предпочел някаква си слугиня! Гневът й бил толкова силен, че тя искала да наеме наемни убийци и да затрие двамата млади.
-Почакай - рекъл Великият везир. - Имам по-добър план.
Той повикал стария водач на придворната гвардия и двамата закроили тъмни планове. И тук късметът му обърнал гръб и започнала кошмарната страница в живота му. Старият водач на придворната гвардия, който бил изпаднал в немилост в очите на султана, решил да си възвърне неговото благоговение.
Наемни убийци, подкупени от него, се скрили в султанските бани. Когато повелителят на правоверните дошъл да се изкъпе, той дори и за миг не подозирал, че се намира по-близо до Алаха и небесното му царство, отколкото земното царство на хората. Няколко забулени човешки фигури изскочили от прикритията си и измъкнали кривите си ятагани. Султанът изпищял и побягнал доста бързо за голямото му шкембе. Наемните убийци се спуснали след него и тъкмо щели да го съсечат с ятаганите си, когато неочаквано във въздуха полетели стрели. Скритите в засада стрелци ги посрещнали с опънати лъкове и изненадата на наемните убийци била пълна. Във въздуха се разнесло свистенето на стрелите и за част от секундата или колкото едно намегване на окото, мраморният под на банята почервенял от кръвта на умиращите. Бившият командир на придворната стража лично обезглавил един от тях и промушил втори.
-Ваше Величество, - паднал той на колене пред султана, - поднасям във ваши ръце моя ятаган, чието острие е напоено с кръвта на неприятелите Ви. Но главният заговорник, който изпрати убийците, за жалост не е тук! Той е отседнал в страноприемницата "Веселата Айше" и чака вести за Вашата смърт! Той самият е Вашата дясна ръка, но това му е малко и той иска да седне на престола!
-Кой е това! - изкрещя султанът, побеснял от гняв. -Кълна се в брадата на Мохамеда, че ще го подложа на такива мъчения, че ще съжалява деня, в който се е родил! Кой е той?! - изкрещял султанът така силно, че прозорците от цветно стъкло на банята иззвънели.
-Името му е … - бившият началник на придворната гвардия замълчал за миг и продължил колебаейки се,- името му е …- той се изкашлял неловко.
-Кажи му името, мътните те взели! -Хасан ага, началникът на придворната гвардия! -Какво?! Да не би кукувица да ти е изпила ума! - възкликнал султанът.- Той ми е като роден син, аз на него съм като роден баща!
-Ба - презрително свил устни бившият началник на придворната гвардия.- Той е коварна пепелянка, чиято глава трябва да се смачка!
-Силни думи! - намръщил се султанът.- Защо ще му трябва да ме убива?! Та нали аз го направих третия човек в Царството след Великия везир и Великия адмирал на флотата!
-Добре, Ваше Височество, щом не ми вярвате, изпратете някой да провери дали се намира във "Веселата Айше" или не! - той се навел и разтворил кесията на единия от убитите - и това ли не е доказателство?! - попитал той, показвайки тежкия златен пръстен, украсен с красив рубин.
Султанът почувствал как изтръпва, защото много добре познавал пръстена. Той го дал на Хасан ага за неговия 22 годишен рожден ден.
-С пръстена, с който Вие щедро го дарихте, показвайки своята благородна душа, - той се поклонил дълбоко - той плати на наемните убийци, за да отнеме живота Ви. Това, разбира се, била нагла лъжа, защото пръстенът бил майсторски дубликат и истинският пръстен се намирал при Хасан ага.
Сърцето на султана се изпълнило с печал, но той трябвало да помисли за бъдещето на империята.
-Вземи стражи и ми доведи този нещастник тук. Искам лични да му набуча главата на кол! Бившият началник на придворната стража се зарадвал от думите на султана и начело на огромна стража, се отправил към "Веселата Айше".
Младият Хасан навярно щял да се прости с главата си, ако не бил един негов приятел от дворцовата стража.
-Бягай! - извикал войникът, свличайки се от умора на земята.-Бягай и се спасявай, ако ти е мил живота!
-Какво става?! - недоумявал Хасан.
-Обвинили са те в заговор срещу Султана! Има заповед за твоето залавяне и обезглавяване! Не губи време, бягай! Султанските войници ще бъдат всяка минута тук!
Едва изрекъл тези думи и няколко конници с вихров тропот профучали по улицата, насочвайки се към страноприемницата. Били стражите на Великия везир. Хасан ага дори нямал време да благодари на верния си приятел, скочил през прозореца в задния двор, а от там прецапал през реката и потънал в близката гора. Султанските войници се спуснали по дирите му и започнали да го преследват така, както хрътки преследват див заек …
Минали две седмици. Хасан ага бил изморен, гладен, а дрехите му били напоени с кръв от тежката рана в рамото. Това щял да бъде и края му, защото той бил обкръжен в гол пущинак от всички страни с многобройна редовна армия. Сега Хасан ага разбрал как се чувствали хайдутите, когато той ги преследвал като диви животни из горите …
Султанският отряд, който наброявал повече от 300 души, бавно стеснявал кръга около младежа. Той се отчаял и в един момент щял да забие ножа в сърцето си, когато неочаквано се разнесли пушечни изстрели от височините над тях. Отначало султанските войници се зарадвали - те помислили, че идват подкрепления, но когато куршумите запищяли около тях, те си плюли на петите и се затичали надолу по хълма. Напразно техният командир се опитвал да ги върне, те не се спирали, докато не намерили убежище в близката гора …
-Дължа Ви живота си! - казал Хасан ага и се поклонил на новодошлия.
Той бил около 40-годишен мъж с красиво лице и скъпи дрехи. Пистолетът и пушката му били обковани със злато и сребро и обкичени със скъпоценни камъни.
-Аз съм Кара Кючек. Чувал ли си за мене?
Хасан ага кимнал с глава. Той беше чул какви ли не чудновати истории за него … Кара Кючек бил най-известният кърджалийски главатар в империята и за неговата глава султанът давал награда от 10 дисаги със злато. Кара Кючек някога бил султански офицер, но един ден той обрал хазната, която трябвало да пази и избягал със златото в непрестъпните дебри на Родопите. Многобройни потери шетали из планините и се опитвали да заловят дръзкия разбойник, но той бил неуловим. Името му придобило огромна известност и постепенно под неговите знамена започнали да се стичат разбойници, избягали от султанската армия войници, дръзки християни, които не искали да прекланят глави пред развилнялите се султански бейове и паши. Числеността им нараснала до 500 души и била достатъчна да се изправи срещу потерите, които султанът изпращал. Кара Кючек на няколко пъти се спускал дръзко в равнината, за да ограби околните селища и по-малките градове. Несметна плячка от скъпи дамаски, платове, злато и скъпоценни камъни, красиви жени и бъчви със старо вино неспирно се точели към горското му царство. КогатоХасан ага се присъединил към него, разбойниците, които Били събрани от кол и въже, вече наброявали около 700 човека.
-Добре дошъл в моето Горско царство! - поздравил го Кара Кючек.- Очаквал ли си някога такава превратна съдба?! - той се засмял и размахал тежкия си ятаган.-Преди няколко месеца ме пресладваше, опитвайки се да ми вземеш главата, а сега търсиш убежище при мене!
-Имаш правото да ми вземеш главата! - рекъл Хасан ага и навел глава.- Между другото, моята глава сега се оценява повече от твоята - добавил той и се засмял. - Чух, че султанът давал 15 дисаги със злато да види главата ми набита на кол. Това е много злато …
-От моите ятаци научих, че си изпаднал в немилост и че султанът иска да те обезглави! Не можех първо да повярвам! Третият човек в империята и дясната ръка на султана, изведнъж се беше превърнал в обикновен разбойник и се опитваше да прикрие следите си от многобройните потери! Дочух, че Великият Везир и бившият Началник на дворцовата стража са скроили заговора срещу тебе. Вярно ли е? Други се кълнат, че наемни убийци, платени с твое злато, едва не погубили султана и Великия везир! Не знам на кого да вярвам!
-Истината е, че не съм участвал в никакъв заговор срещу султана! Аз съм чист пред съвестта си! Но ако султанът иска да види главата ми забита на кол, добре, тогава пази се, защото тигърът ще покаже ноктите си.
-Аз имам нужда от кадърен воевода, който да бъде готов да стъпи аря си в жаза другрта и да отдаде живота си за него; човек, не истински боец, който да поведе дружината си срещу десеторно по-силен неприятел, и накрая човек, истински човек, който никога да не продаде другарите си, дори и за всичкото злато на земята! Смяташ ли, че можеш да бъдеш този човек? - строго го попитал Кара Кючек. -Да! - твърдо отвърнал Хасан ага и скочил на крака. - Вземи ми главата, ако не е така!
-Така да бъде! - казала Кара Кючек и се провикнал.-От днес Хасан ага ще бъде моята дясна ръка и втория в командването!
Същата вечер отвели Хасан ага в Тайния град, който се идигал на върха на планината. От три страни той бил обграден със зъбери и чукари, през които дори и диви кози не можели да се промъкнат, а четвъртата страна била защитена от набучени в земята остри колове. Те образували такъв лабиринт, че веднъж попаднал в полето с остри колове, измъкване назад нямало.
Малцина знаели тайната пътека, но дори и султанската войска да се промъкнела през лабиринта, ги чакала друга изненада. Достъпът до града бил преграден от две високи кули. Когато разбойниците напускали града, те издигали подвижния мост и широк ров, пълен с вода, отрязвал крепостта-град от неприятелите. Достатъчен бил отряд от 50 души, за да задържи крепостта срещу няколкостотин неприятелски войника … А и това било невъзможно, защото те едва ли биха могли да се разгърнат в лабиринт от колове, а освен това, когато Кара Кючек напускал крепостта, той винаги взимал тежкия златен ключ със себе си. Без него никой не можел да отвори вратите на крепостта …
Пиле не можело да прехвръкне над горския град, без да бъде забелязано, а какво ли става за човек?!…
Хасан ага скоро доказал, че не е наговорил празни приказки и мълвата за храбрия султански бюлукбашия, който се присъединил на тяхна страна, изпълнила душите на разбойниците с радост. Освен Кара Кючек, имало още 5 страшни разбойнически главатари, всеки от които разполагал с около 100 човека.
Те били: Осман Едноокия, Али паша, Радул юнак, Стефан воевода и Баязид Свирепия. Благодарение на своя военен опит и на голямата си известност, Хасан Кръвника веднага доказал, че главатарят не напразно го избрал за дясната си ръка. В разбойническата йерархия той се подчинявал само на Кара Кючек, върховния повелител и на никого другиго …
Султанските войници изпаднали в ужас, когато научили новината за присъединяването на Хасан Кръвника към разбойническата шайка на Кара Кючек. Султанът вече бил вдигнал ръце от некадърността на своите командири и лично изпратил Великия везир с редовна войска и башибозуци на численост не по-малко от 5 000 души. Той веднъж за винаги решил да приключи с двамата си най-върли врагове. Войската обсадила планината и бавно започнала да се изкачва към непристъпните дебри, където било горското кралство на разбойниците. Кара Кючек незабавно свикал на съвет своите разбойнически командири:
-Моите шпиони доложиха, че редовната войска е с численост не по-малко от 4 000, без да се брои около 2 000 души башибозук и около 500 човека снабдяване, готвачи и музиканти. Освен това те забелязали няколко тежки оръдия и 7-8 леки бомбардира …
-И дума да не става, че ще домъкнат тежките оръдия тук! - опитал се да се противопостави Осман Едноокия. Диви кози с трудност биха се промъкнали през гората и канарите, а какво ли остава за войска с тежки оръдия.
-Виждаш ли пушеците?! - намръщил се Хасан ага.- Неприятелят е запалил гората. Не ми харесва - намръщил се той.
-Аз предлагам - намесил се Али Ефенди - да изчакаме да се стъмни и под прикритието на нощта да се опитаме да пробием през неприятелския обръч!
-Защо мислиш е огъня?! - презрително се усмихнал Хасан Кръвника. - А освен това моите шпиони ми доложиха, че хората на Великия везир са изкопали дълбоки ровове. Може би ако сме птици и прелетим над тях …
-Не е време за шеги! - намръщил се върховният командир. - С всяка изтекла минута обръчът се затяга около нас, - той въздъхнал дълбоко и се хванал за ятагана.-Честно, винаги съм мечтаел за този ден, когато ще мога да премеря силите си с Великия везир. Но днес нещата са различни. Много от нас имат семейства - той посочил двамата си сина,които играели пред палатката - и преди да вземем решение, ще трябва да помислим три пъти. Ако нашето решение е грешно, ще загубим не само своите глави, но и тези на любимите ни същества.
-Всички знаят, че аз съм по-добър с ятагана, отколкото с устата, - намесил се Радул юнак.-Някога на младини, преди да стана разбойник, аз бях ловец. Веднъж мечка ме свари в хралупата й, когато се опитвах да открадна мечетата й. И знаете ли какво се случи?! - той разгърна ризата си и показа грозните червени белези на гърдите си.- Едва се спасих!
-Какво общо има с нашето положение?! - намръщил се Али. -Много просто. Никой не знае по-добре хралупата от мечката, нали?! Ние знаем всеки камък, всеки храст, всяко дърво в тази планина. Дори и 100 000 души да доведе Великият везир, пак няма да може да обкръжи цялата планина. Аз предлагам да изпратим най-добрите ни съгледвачи и да разузнаем още един път. Вярвам, че ще открият някоя незавардена пътека.
-Само си губим времето! - намеси се Баязид Свирепия. - Колкото повече приказваме, толкова повече неприятелят се приближава към нас и става по-многоброен. Защо не вземем най-добрите си хора и не покажем на Великия везир, че имаме лъвски сърца, а не че сме хора от кол и въже!
-Саможертвата няма да реши нищо! - намръщил се върховният командир.- Мисля, че идеята на Радул Юнака е най-добра. А ти, какво мислиш, Хасане?
Той въздъхнал дълбоко и поклатил тъжно с глава.
-Аз мисля, че Великият везир е дошъл след мене. Ако не бях с вас, приятели, той едва ли би сменил удобствата и лукса на Цариград с камънаците и бодлите на Родопите! Аз мисля, че е най-добре ако се предам. Ако Великият везир вземе главата ми, той ще се върне обратно в Цариград. Аз го познавам. Той е честен човек и държи на …
-Честен човек старата ми кремъклийка!- усмихнал се под мустак Стефан воевода.- Навярно той е този, който скрои лъжливия заговор срещу султана. Всички знаят, че старецът е бездетен и един ден, когато умре Великият везир ще бъде султан. Разбира се, ако той не посочи за свой наследник младия Хасан ага…Но както и да е.Твоята саможертва няма да реши нищо. Ако мислиш, че везирът ще вдигне обсадата след като вземе твоята глава, дълбоко се лъжеш! Аз им знам кътните зъби на тези пепелянки
! -Добре, какво предлагаш?! - свил вежди Хасан ага.
-Радул юнак каза добре. Нека всеки един от нас изпрати най-добрите си съгледвачи и да видим какво ще ни доложат. За няколко часа не мисля, че положението ще се промени критично! -Едно се е видяло, - намеси се Върховнит командир - че всеки дърпа чергата към себе си и че до общо решение няма да стигнем. Кой е за да останем намясто и да се бием до последния човек?
-Аз - вдигна ръка Осман Едноокия и се огледал.
Освен своята ръка, не видял ничия друга.
-Кой предлага да се опитаме да разкъсаме обръча?
-“Аз”, “аз” – чули се гласовете на Али Ефенди и Баязид Свирепия.
-Кой е “за” да изпратим шпионите да разучат по –подробно неприятеля?
-“Аз”, “аз”, “аз” – чули се гласовете на Радул Юнак, Стефан войвода и върховния повелител Кара Кючек.
-Колкото до твоето предложение – Кара Кючек се обърнал към Хасан Ага -да се предадеш на неприятеля, е без значение, защото имаш само един глас. И така! Да останем на място и да се бием до последния човек-имаме 1 глас. Да се опитаме да пробием обръча имама 2 гласа. И да изпратим съгледвачите на разузнаване имаме 4 гласа.(Кара Кючек като върховен командир имал два гласа.) Нека всеки един от нас изпрати най-добрите си съгледвачи и след 6 часа ще се срещнем отново тук. Ясно ли е?
Макар и някои от войводите да бяха против, те не смееха да се противопоставят на страшния Кара Кючек. Те си спомниха, когато той с един замах на ятагана съсече непокорния Стойко войвода...
Всеки от войводите се поклони на върховния повелител и побърза да изпълни нарежданията му...
Кара Кючек разчорли косите на двамата си сина и се обърна настрана, за да скрие сълзите си. Една сълза се отскубна издайнически и се затича надолу по бузата му. -Защо плачеш, тате?-зачуди се малкият.
Той никога не беше виждал баща си да плаче. Дори и когато тяхната майка умря, покосена от тежка болест, той не пророни сълза.
-Аз съм лош човек- рече баща им и се намръщи. – Пролял съм потоци от човешка кръв и сега е дошло време да плащам!
-Не е вярно, татко! – опита се да се противопостави малкото дете. Ти си добър човек. Ти винаги раздаваш пари на просяците и сиромасите...
-Но също съм отнел и много невинни живота! Аз само моля Аллаха да не ви наказва за моите грехове. Моля ви, милички, обещайте ми едно нещо! – очите му се изпълниха със сълзи и той се задави от мъка.
-Моля те, тате, не плачи!- прошепна по-малкият син и изтри сълзите от бузите му. - Какво искаш да сторим, тате?- запита по –голямото. -Обещайте ми, че никога няма да се предадете живи в ръцете на неприятеля. Ако научат, че сте мои синове, те ще... –
Той извади двата обковани със сребро пистолета и ги подаде на по-големия си син. -Аз не се съмнявам в тебе сине! Бий се храбро, но не забравяй да оставиш последния куршум за себе си! -Обещавам – рече просто детето и се разхлипа.
“О, небеса, защо, защо?!” – си рече войводата и прегърна силно двамата си сина. Топлите им сълзи капнаха на гърдите му и го опариха като жарава...


© Kolio Karpela Всички права запазени.