автор: ariel_b

Недей да ми вярваш
така безпричинно.
Не ми давай душата си.
Боли ме все още
от моето минало.
Плаши ме непознатото.
Не искай за себе си
цялото време.
Дълго ще боледувам.
И не на всяка цена,
не непременно,
но идвай и ме целувай.
Понякога може
да бъда тъжна.
Понякога даже плача.
Не ме утешавай.
Не ми е мъчно.
Сълзите нищо не значат.
А ако можеш
дълго да чакаш
и ако вярваш в приказки,
ще забравя
всичко изплакано
и душата ти ще поискам.