“Най-лоши са искрените стихове”
               Оскар Уайлд
               На Николай Искренов, поет-таксист
Приятелю, ще бъда искрен:
таксито ти е залък жълт
в дълбоката уста на фиска,
безсмъртна като външен дълг.
Такива като тебе пълнят
до гроб държавната хазна -
да има откъде да гълта
хилядоглавата ламя.
На “Кръста” вече те очаква
пиян и окъснял клиент.
След малко ще се жлътнеш в мрака.
И тъй до сутринта - през ден.
Ти своя калник пак ще смачкаш,
за да не сгазиш някой пес.
Проскърцва стих като спирачка
към следващия ти адрес.
Поетът тъй във всяка случка
провижда поетичен щрих,
а някоя незнайна кучка
внезапно се прочува в стих.
Там като искрен чудотворец
свещенодейства Николай,
за да опровергае гордо
сентенцията на Уайлд.
От Лозенец до гара Искър
той пръска своите искри.
И стиховете му са искрени.
Но още повече – добри.