автор: Briannah

Понякога,
поемайки си въздух,
чувствам
как
изпочупвам дните си на малки малки
клетчици,
и се разрязвам
в ежедневията си,
преглъщайки ги.
Мечтите ми,
са скритата аптечка
за лечение
от раните,
разхвърляни
из стаята ми.
Понякога говоря със прозорци,
и усещам
сладкия вкус на самотата,
вкус на кафява захар,
и знам,че никой не ми е нужен,
за да съм свободна.
Та в тези моменти се чудя
наистина ли 2 е повече от 1?
Проклета математика.