автор: atoris

Студения каменен трон стоеше пуст в края на дългата тъмна зала. Никъде в тази зала нямаше прозорци или лампи вместо това светлината идваше от малко езерце точно пред трона. Водната повърхност беше гладка като стъкло необезпокоена дори от една вълна. Някъде под повърхността на езерото нещо светеше в синкав оттенък придавайки още по злокобен израз на стаята.
По стените пода и тавана нямаше нищо което да допринесе към по топла или царствена обстановка. Цялата зала беше направена от черен мрамор, гладко полиран. Огромната каменна врата в дъното на залата се отвори от там влезе червена светлина от горящите факли на преддверието, придружена от сама фигура загърната в черни одежди. Качулатата фигура запристъпва уверено под светлината на затварящата се врата. Когато и последния лъч изчезна фигурата се спря и се взря в тъмното за да привикнат очите и. Отметна качулката, под нея се показа глава на мъж на средна възраст със пречупен рог на челото, по лицето си имаше още доста белези на отминали битки. След няколко секунди той продължи да върви все на пред право към езерцето зад което беше празния трон. Когато стигна до езерото той внимателно погледна кум дъното му но вътре видя само бледото си отражение, наклони се още малко в опита си да види края му и залитна към водата. Само за секунда по лицето му се изписа ужас но след това протегна ръка на зад и тя като магнит го върна на безопасна крачка, зад ръба на езерото точно преди да докосне водата. Вдигайки надменно глава се озърна на зад да чуе дали пазачите пред врата са усетили нещо но след като се увери че това не се бе случило, издиша рязко въздух през носа си от пренебрежение. Постоя малко, обиколи езерото от другата страна към трона и отново се надвеси над повърхността му. И този път не видя нищо повече от собствените му очи вторачени в него бледи и безплътни. Нервно потропа с крак по мрамора което отекна в цялата зала. Завъртя се рязко на пръсти и запристъпва стъпало по стъпало към величествения стол. Когато достигна до него вместо да седне само леко прокара пръст по едната му страна, по самия стол остана лека светла диря която бързо гаснеше но пръста с които го бе докоснал пушеше. Най горната му фаланга беше почерняла от изгарянето, а самата ръкавица все още тлееше. Със другата ръка той обви изгорялото каза нещо тихичко и го пусна, нищо не се бе променило фалангата си стоеше черна като въглен. Устните му се сгърчиха недоволно. Смъкна ръкавицата, обърна се към езерото да се увери че всичко е спокойно, водната повърхност все още беше гладка като стъкло,и без да му мисли хвърли плата на стола който в мига щом докосна повърхността му се възпламени озарявайки стаята.
-        Какво си мислиш че правиш? – гласът удари като камшик лявата половина на човека с пречупения рог които се приведе от болката но остана на крака – колко пъти съм казвал да не докосвате нищо в тронната зала… Въпреки пулсиращата болка човекът се обърна към гласа и приведе поглед за да покаже смиреност. Гледаше възможно най ниско в отсрещната фигура, виждаше езерото чиято повърхност меко се плъзгаше във едва доловими вълнички. Пое си въздух за да се оправдае но бе прекъснат…- О Горко ти ли си, не ми се слушат оправдания. Тук ли е?
Почувствал че няма да бъде наказан той вдигна поглед казвайки…
-        Да Принце, когато отидохме на мястото където ни казахте видяхме че има доста от другите… така разбрахме че сме на правилната посока, отвлякохме я точно под рога им. Само че се наложи да се бием с тях и един успя да пречупи наполовина рога ми. Та си мислех…
-        Тя е добре нали? Доведи я!
Горко приведи поглед и бързо се отправи към вратата, като много внимателно заобиколи езерото. Каменната врата в дъното се отвори и затвори оставяйки всичко на едва доловимата светлина на езерцето. Принца се изкачи по стъпалата и се надвеси над трона все още имаше бледа светлинка на мястото където бе паднала ръкавицата, но от самата ръкавица не бе останало и пепел. Усмихна се доволно и седна на трона. Подпря главата си със ръка и се огледа.
-        Струва ми се че залата ще и се стори много неприветливо място. - Принца поглади рога си с удоволствие след това протегна ръка на пред към езерото и каза нещо на някакъв език който се състоеше от чаткащи нечленоразделни звуци. Гладката водната повърхност се измени във водовъртеж от които излязоха двама мъже с хриле на главата, ципи по пръстите на ръцете и перки по тялото оцветени в зелено към черно последвани от четири жени със същите белези. Единствената разлика че всяка от тях имаше различен цвят на перките. Тази която излезе първа беше в млечно розово, лицето и беше бледо като порцелан със много красиви черти, но очите и бяха съвсем бели само една тънка надлъжна черна ивица минаваше по роговицата и. Тя както и останалите седнаха на края на езерото и се вторачиха в Принца с очакващ поглед.
-        Сарая радвам се че дойде, довела си и Рения – Принца слезе по стъпалата и погледна от високо останалите четирима. Протегна ръка към жената със розови перки и рибята и опаша се замени от красиви бели стройни крака, а розовите перки се трансформираха по нея в прилепнала изключително фина розова рокля. Хващайки ръката му и изправяйки се до него Сарая се усмихна приветливо.
-        Разбира се че ще дойда Принце, такъв важен момент не бих пропуснала знам колко държиш на това – и тя огледа роклята си с интерес – Ммм както винаги имаш изключително добър вкус.
Принца се приближи за да получи целувка но вместо това Сарая само се усмихна игриво и подскочи в страни към Рения. Мъжът със рогът се усмихна многозначително докато гледаше леките и бързи движения на красивата жена която помагаше на сестра си да се изправи. Рибята опашка на Рения също се измени в крака а перките и се превърнаха в дълъг прав панталон и риза със широки ръкави на места завързани със преплетени каишки. И тя като сестра си беше стройна и хубава но не можеше да се мери със Сарая. Въпреки тази коренна промяна малките перки на главите на момичетата си останаха непроменени както и хрилете и леко стряскащите им очи. Останалите рибешки хора също бързо получиха крака и дрехи и излязоха от водата.
Принца за миг откъсна погледа си от Сарая за да отправи заповедите си към рибешките слуги. За момент прецени дали изглеждат подходящо след това обаче реши че няма време и направо им каза…
-        Искам колкото е възможно по бързо да преобразите стаята в нещо по меко, да не изглежда толкова мрачна и злокобна, госта ми е изключително важен човек – при споменаването на тази дума морските хора леко потръпнаха – исках да кажа че е отгледана от хора и има тия разбирания. Съжалявам Сарая много нетактично от моя страна да споменавам тази дума пред вас - жената в розово изглеждаше по бледа и от преди а малките и перки на главата бяха настръхнали.
С леко безпомощен вид тя проговори.
-        Не знам защо трябваше да я отглеждат те много по добре бихме се справили долу в океана, и сега можеше да е много силна…
Принца придърпа Сарая в единия ъгъл за да не ги чуват другите.
-        Така беше най добре за нея а и не знам какво е тя. Все пак е първата ми сестра не знам какво да очаквам от момиче Принц. Да ти призная когато я намерих един ден тук в тронната зала на самия трон безпомощна и малка си помислих да я унищожа но след това размислих тя може да е могъщ магьосник и съюзник. И тъй като другите бързо разбраха за съществуването и трябваше да я скрия. Кажи ми можеш ли да ми гарантираш че всички Рибляни са на моя страна – Сарая не посмя да го погледне и се направи че промените в залата са и изключително интересни – така си и мислех и тъй като обикновените …- Принца направи лека пауза - са най много следователно на другите ще им е по трудно да я открият сред тях. Магията която и направих подтискаше нейната но вече е на 19 и скоро ще престане да действа. Съвсем скоро като напълно изчезне ще започне да и расте рогът с които ще получи и силата си. Сега след като е достатъчно голяма и няма и представа какво сме ние ще мога да я използвам и ... дори … манипулирам.- чертите на лицето му се измениха в лукава усмивка но толкова студена че перките на Сарая отново настръхнаха.
Докато те си говореха рибляните измагьосаха цялата стая покриха я със мек оранжев мъх по пода прикривайки черния мрамор, мъхът много наподобяваше ангорски килим. По стените окачиха разни предмети и най вече феерични материи напомнящи завеси. Имаше и по някоя картина за да разведрява обстановката. По платната плуваха свободно разни същества, които рибляните смятаха за красиви. Но когато Принца се взря в една от картините и след като видя че по цялата му стена плуваха октоподи морски котки и раци поклати недоволно глава.
-        Извини ме мила но трябва да оправя някои неща… - той пристъпи до най близката картина и се замисли какво беше виждал за да го изобрази сети се за много смъртоносни битки, за могъщи магии и за още по могъщи но нищо от това не беше подходящо. За това реши да изобрази нещо което момичетата харесват като се надяваше че и на нея ще и хареса. Цялата стена се изпълни с морски, високо планински, градински и небесни цветя. Всяко цвете което се сетеше си имаше място сред картините. Доближи се до една от тях и разгледа богатия избор на небесни цветя посегна към едно със формата на звезда което светеше в жълто но след това реши да е онова до него което се наричаше Звезда Джудже и светеше в бледо червено но като съзря съседното което беше като малко облаче на стрък реши че е най красиво и подходящо. Посегна към него но както повечето красиви неща то си имаше своята защита, то нежно се разля около пръстите му. След като разбра че не може просто да го откъсне го обгърна с ръка в опит да го смачка но то отново се разля между пръстите му и осната непокътнато.
Тези опити го изнервиха нищо и никакво си цветенце а той не може да го вземе. Дръпна ръката си на известно разстояние погледа му за секунда се съсредоточи и една светкавица от ръба на картината се стрелна към цветето прекъсвайки трайно връзката между цвета и корена му то полетя плавно на горе и в тоя миг той го хвана, приближи се до Сарая и го закачи в косите и.