автор: hiron

Чакам да стане бяло.
Чакам скалите
пътя
и стръмния рът.
Небивало хлъзгаво да стане
и студено до смърт.
Вятърът да спре да вее.
Бялата гора да мълчи.
Умирайки
да избелиш очите
(които обичам)
да питаш
"къде си
дишаш ли още"
(не ме мъчИ)....

Най-накрая да допълзиш горе
(как притаявам дъх!)
и там
на чуките голи
да те възкреси
единствено моят
връх.