автор: gorski

След толкова ухажвания на духа,
човече, помисли за грешното си тяло.
То като крехък съд живота ти крепи -
нетрайно, наранимо, бяло...

Познало ли е ласката на летен дъжд,
лежало ли е върху майска детелина?
Скъпернико, с каква валута ще платиш
за службата на веничката синя?

Живота си прекарваш зад едно бюро,
прозорецът ти е замрежен от антени.
И твоите позакърнели сетива
от радостни усещания са лишени.

Объркват вече топъл дъжд със топъл душ,
прохладен вятър - с духане на вентилатор...
А тялото ти на десетия етаж
не чувства притегателната сила на земята.

През тъмните гори препуска див елен,
козле над сини пропасти е заиграло...
И Бог дори си е предвидил седми ден -
човече, помисли за грешното си тяло.