Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 427
ХуЛитери: 4
Всичко: 431

Онлайн сега:
:: zebaitel
:: marathon
:: trink
:: Albatros

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВ пет действия. Пиеса
раздел: Разкази
автор: Tiranozavar

Съмнението, казва тя. И ключиците й стават все по-изразителни. Овалът на клепача покрива ириса, влагата върху зеницата трепва.
Нелепо, нали? Казва другата.
Кое е нелепо?
Целият ни свят, видян отстрани, от високо.
Отвисоко изглеждаме като мравки. Мънички черни точки.
Да.

Фрида и Сарра.

Фрида има дълга черна коса, дълъг нос, широки, плътни устни.
Името ти е скандинавско, а осанката испанска, казва Сарра.
Името ти библейско, душата ти млада.
И никога няма да срещна Авраам, на който да родя син. И да се кискам на Бог, скрита зад храстите.
Единственият присмех, който Бог е отнесъл.
Да.
Да.
Да се посмеем и ние.
Без болката в утробата?
И без убождането. И без две сърца от двете страни на диафрагмата.
И без втори мозък в корема.
И без бели дробове.
И без анус.
И без.
Кискай се, Фрида.
Кискай се, Сарра.

Сарра и Фрида

Сарра е с къса руса коса. Светли очи. Мънички устни. Като цепки.

Приличаш на риба. Толкова си мъничка, казва Фрида.
Единствената Божия твар, която не е спасена.
Не е качена в ковчега на Ной.
Не е.
Моето тяло, душата ми, устните ми, утробата ми, сърцето ми, вътрешната страна на бузите ми, влажната топлина под езика ми. За никого не съм спасена.
Само аз те правя реална.
Само ти.
С думите си.
С докосването.
С погледа.
Измисляш ме.
Фантазирам те.
Жадуваш ме.
Кучка.
Света Дева Мария.
Която не се е присмяла на Бог.
Не се е.
И не се е молила за син.
Каква ирония.
Божествена.


Сарра, Фрида

Сарра носи дълга бяла пола, бяла риза. Фрида носи черен панталон, черна риза.

Ин, казва Сарра.
Ян, казва Фрида.


С. Ф.

Ще се самоубия. Така пише на бележката, която Фрида намира в кухнята. Изписана е с молив. С нервен, остър почерк. Почеркът на Сарра.

Библейската жена ще се самоубива, казва Фрида.
И Бог никога няма да насели Земята със синове на Авраам, казва Сарра.
В Индия самоубийците се заканват.
На кого?
На човечеството. В Индия самоубийците оставят бележки със съдържание „И да не сте посмели да ме родите пак”.
Хитро.
Но душите не могат да се самоубият, нали.
Не могат.
Над всяка душа Бог е изпратил ангел, който я пази. Бди над нея.
Ангелът, пратен за моята душа, е сакат, опърпан, премръзнал гълъб.
Или лешояд.
Или врабче.
Или щъркел.
Или…


Ф. С.

Напускам. Това пък пише на друга бележка. Която Сарра и Фрида виждат на тревата. В парка.

Мъж или жена, казва Сарра.
Мъж.
Жена.
За кого е оставена тази бележка, пита Фрида.
За някой, който ще мине оттук.
За нас?
Прибери бележката.
Горкият човек.
Горкият.
Никога няма да разберем кой е.
Нито кого напуска.
Нас напуска.
Нас?
Да.
Когато някой напуска, той напуска всичко, включително и нас.


Обещай ми никога да не спираш да ми говориш, казва Фрида.
Обещавам. Дори и мъртва, ще продължавам да ти говоря от отвъдното.
Плашиш ме.
Ще избутам твоя ангел пазител и ще бдя над теб. Ще му обявя дуел.
Ангард.
Какво ще правиш, когато изчезна?
Ще отправя гореща молитва към Бог да спаси душата ти.
Когато се махна няма да имаш нужда от Бог.
И никой няма да ме чуе.
Никой.
Защото последните две сме ние.
И някой друг изписва тази дума в края.
Някой друг.
Думата е.
Думата ?

К Р А Й


Публикувано от Amphibia на 08.08.2007 @ 12:57:30 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Tiranozavar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.77
Оценки: 9


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

21.06.2021 год. / 15:36:27 часа

добави твой текст
"В пет действия. Пиеса" | Вход | 8 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: В пет действия. Пиеса
от LeoBedrosian на 08.08.2007 @ 13:29:21
(Профил | Изпрати бележка)
Винаги съм се питал защо в сайта няма раздел Пиеси. Нима тези произведения не се числят към Художествената Литература?

Въпросът е и към Админите, или може би тъкмо към тях.



Re: В пет действия. Пиеса
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 08.08.2007 @ 13:51:36
(Профил | Изпрати бележка)
Това горе е нещо между двата жанра. Но иначе е хубаво да има раздел "Пиеси", да.

]


Re: В пет действия. Пиеса
от LeoBedrosian на 08.08.2007 @ 13:57:52
(Профил | Изпрати бележка)
Например навремето постнах пиесата "Приятелска смърт" в раздел "Други" просто поради липса на по-подходящ.

]


Re: В пет действия. Пиеса
от Rhiannon на 08.08.2007 @ 13:45:36
(Профил | Изпрати бележка)
Сара ще роди Фрида /или обратното/ някой ден, в някой друг живот.
Даже да не стане така Сара и Фрида ще си говорят, от отвъдното и отсамното, от двата края на тротоара, от Китай до Канада, от северния до южния полюс, защото са били преди потопа и преди Вавилонската кула.


Re: В пет действия. Пиеса
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 08.08.2007 @ 13:50:41
(Профил | Изпрати бележка)
Ох, жестоко. Представи си, Фрида застанала на тротоар в Канада крещи по посока конкретен тротоар в Китай. А там Сарра, с цигара в ръка, рокля в оранж се опитва да чуе. Ще си го крадна това, нали може?

]


Re: В пет действия. Пиеса
от Rhiannon на 08.08.2007 @ 15:32:26
(Профил | Изпрати бележка)
Разбира се:)

]


Re: В пет действия. Пиеса
от kaliopa_ina (inaiv@mail.bg) на 08.08.2007 @ 14:29:57
(Профил | Изпрати бележка)
Великолепно!
Заради всички заигравания - библейски, културни, про- и анти-... Поклон!


Re: В пет действия. Пиеса
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 08.08.2007 @ 14:39:43
(Профил | Изпрати бележка)
Е, радвам се много. Мислех, че текстът е краен абсурд и разбираем само за автора си... Мерси.

]


Re: В пет действия. Пиеса
от kamik на 08.08.2007 @ 14:43:39
(Профил | Изпрати бележка)
намествам се тук - щото тъкмо щях да пиша"Разкошен абсурд!" - адски ми хареса,искрени поздрави!!!
И аплодисменти де,все пак - пиеса:))

]


Re: В пет действия. Пиеса
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 08.08.2007 @ 16:10:17
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се да видя и теб тук) Е, супер, значи експериментите ще продължат. В този жанр.

]


Re: В пет действия. Пиеса
от oberonus на 08.08.2007 @ 14:35:27
(Профил | Изпрати бележка) http://en-gb.facebook.com/voronsky
Моите аплодисменти!
Наистина ми хареса!
Хареса ми жарнът, начинът, ключицата на Фрида, рибата...
И може би Сф - София...:)
Браво!


Re: В пет действия. Пиеса
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 08.08.2007 @ 14:38:52
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря много.
Сф-София ще е друг текст. Но трите й щерки няма да носят тези имена. ) И ще опитам да го напиша някой ден в същия хибриден стиложанр)

]


Re: В пет действия. Пиеса
от mastilo на 08.08.2007 @ 16:05:33
(Профил | Изпрати бележка)
Ако можеше, Иняриту, режисьорът на Вавилон, четейки този текст, и след КРАЙ, сълзата, която пада от очите му, подписва договор с автора. Обаче, подозирам, че той чете отнякъде и се блъска - кой е авторът, кой е авторът??? Замислен/написан като пиеса, това не може да се играе на сцена. Толкова интимен текст би съборил стените на театрален салон, толкова тясно, хванало гърлото, а и погледите, шумулкането на съседа отдясно и двойката, които постоянно долепят глави и се кискат, възторгнати от техния си алчен прочит за модерно. Този текст обича Човека, говори му тихо, намига му, разказва за счупени, лъжливи огледала, в които сме били големи, а никакви, алчни, заели рамките. От време оно. Но днес човек съвсем се е сгъстил, като поредна цифра в банкова сметка. Дано го прочетат повече млади хора, и да се търсят! Ако искат да се търсят в картините на Фрида Кало, ако искат в боливудски сценарии. Между другото, в Индия, когато са започнали да правят филми, хората са си мислели, че киносалоните са филиали на публичните домове и жените са се страхували, кълняли, съскали, докато не влезли. )


Re: В пет действия. Пиеса
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 08.08.2007 @ 16:09:38
(Профил | Изпрати бележка)
Трогващ коментар... Благодаря. Това за Индия ще си го крадна.
Обичам, обичам, обичам "Вавилон".

]


Re: В пет действия. Пиеса
от mastilo на 08.08.2007 @ 16:30:12
(Профил | Изпрати бележка)
Хората сме тухли от кулата. Или карта, карта от онези пирамидки, които се строят от карти за игра. Ако ръката трепери, бърза, разкривява, и бум!
Ще цитирам един физик, нобелов лауреат, Ричард Фейман - Математиката е жестоко ограничение в разбирането на света.
А твоите текстове правят любов по етажите на Вавилонската кула.

]


Re: В пет действия. Пиеса
от bagarov на 30.08.2007 @ 20:19:00
(Профил | Изпрати бележка)
Аз мисля че пиесата е произведение което трябва да достигне до душите на хората и да казва нещо или поне да разказва.Нямам за цел да критикувам и не ми е работа обаче, това дето едната, обещава на другата ,да не спира да говори, по скоро ми прилича на сюжет за сапунен сериал а пиесата обикновенно е само в няколко действия нали?
Все пак поздрави аз го разбрах като собственно виждане на мита за инг и янг.:)))


Re: В пет действия. Пиеса
от tamara (diva.luna@abv.bg) на 03.09.2007 @ 01:20:51
(Профил | Изпрати бележка)
vinagi kam tvoite ne6ta se vra6tam
i vinagi ima zashto
:)


Re: В пет действия. Пиеса
от christopher111 на 07.09.2007 @ 16:10:13
(Профил | Изпрати бележка)
Това, разбира се, не е пиеса, но текстът е интересен. Синкретизмът обуславя съвременната поезия, мисля си.