автор: Pokahontas

В нощта на тежките мълчания
не се опитвай да гадаеш -
като сън е,
но наяве.
През счупеното лунно огледало
небето капе,
проядено от тайни,
а аз съм просто стъкълце,
хрущящо в зъбите
на хищна хорска глъч
и камъче,
почукващо по кухи брони.
Попивай само светлото.
Бродира вятърът, по кожата,
носталгии и тънки жажди
и бавно ме превръща
в парченце
от калейдоскопа на душата ти.