автор: alabross

Качих се на самия Еверест
и в падината Марианска слязох,
за да те търся полудял нощес
и да ти подаря цветя от Газа.

О, не напразно тук Спасител бях!
Морето различавам в миг от Пясъка,
Жената - от Мъжа. И теб познах
почти веднага - даже и по бански.

Като Дамян Дамянов се гневя,
като Недялко Йорданов съм сръчен,
та мога тия български слова
по цели нощи люто да измъчвам.

И след като докрай осакатя
на нашите деди езика славен,
на тебе всичко пак ще посветя
и ще се гмурна в изгрева направо.

За да заляза като самолет
зад хоризонта на една блондинка.
Нали и най-великият поет
е от брега ти само песъчинка?!