 |  Стрелата срещу мене се оказа златна.
Отлях от нея пръстени
за мен и моята любима.
Срелецо, каня те на сватба.
Защо ръката ти трепери,
когато вдигаш пълна чаша?
Куршумчето превърнах в желъд.
Аз имах време - чаках го един живот.
Израсна дъб. От него
издялах лодка за самотник.
Сега съм сред вълните
и питам вечерния вятър:
- Накъде?
Публикувано от Amphibia на 06.08.2007 @ 15:30:16
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 8
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Метаморфози" | Вход | 10 коментара (29 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Метаморфози
от gorski на 06.08.2007 @ 20:49:11
(Профил | Изпрати бележка) http://shtyrkel.eu/forum/index.php?automodule=blog&blogid=86& | | Времената се смесват в моята брашняна глава. Лък, пищов, ракета, лазер..., всичко. Ала трябва да превръщаме бойната глава в защитна броня. Само че междувременно сме се озовали в лодка еднодръвка без посока... И така нататък - философът нека го развие... Аз бях дотук. :-))) |
]
]
Re: Метаморфози
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 09.08.2007 @ 07:23:23
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Спорен е въпросът, особено за хора, сблъквали се с прераждането...
Но за изгубената житейска цел... Кой я определя? Ние?!...
Целта е като Големия баир над село, който ни привлича от момента в които прогледнем, до момента в който се научим да ходим. Когато след закани и зъбене, уморени достигнем върха, отчаяние ни превзема - в далечината се синее друг връх, още по-висок и недостижим. А между нас и него - море (може и житейско). Лодка трябва! А дръвчето до нас - хилаво. Ще трябва да поизчакаме, да порасне. А дотогава?!... Животът е това, което ни се случва, докато си правим плановете и си преследваме целите.
Животът е Пътят! (Хвърли едно око на Via - Whitetomcat)
Защото ако все пак достигнем онзи връх и коленичим удовлетворени и благодарни, гледката ще ни замае - в далечината се синее връх... по-висок... Или няколко?!..
Накъде?!?
Много мъдрост има заложена в стихотворението ти, много философия.
Даже сравнение, далечно, бих направил между твоят герой с лодката и Ной, който цял живот правил кораб, с който пренесъл Животът през Потопа...
(Ние все пак сме тук за да си слушаме дрънканиците :-) ... докато дялкаме...
|
]
]
Re: Метаморфози
от regina (radost6@bluebottle.com) на 06.08.2007 @ 22:01:25
(Профил | Изпрати бележка) | а бризът прошепна:
Натааам!,
веслата полегнаха кротко,
обвит съм вечерно в мъгла,
и чака присвит хоризонта...
:))
|
]
Re: Метаморфози
от kristi на 06.08.2007 @ 22:28:33
(Профил | Изпрати бележка) | Живот - вселена под шапчето на желъд...
хубавоооо!!! |
]
Re: Метаморфози
от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 07.08.2007 @ 01:48:49
(Профил | Изпрати бележка) | Ако ги Овидий види,
даже той ще им завиди! ;)
|
]
Re: Метаморфози
от didislava на 07.08.2007 @ 07:31:23
(Профил | Изпрати бележка) | | Поне знаеш кого да попиташ :) а той, дори и да не говори, винаги има посока... |
]
Re: Метаморфози
от LATINKA-ZLATNA на 07.08.2007 @ 11:17:44
(Профил | Изпрати бележка) | Нали ти писах да си стоиш на острова! Ама не слушаш -
твърдоглав си. Ето ти сега и стрела - ЗЛАТНА! ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ЧУВСТВАМ ВИНОВНА?/Шегичка/
Хвани Амурка под ръка и я отведи на оня ОСТРОВ!
Попътен вятър!Амин! Амин!
|
]
Re: Метаморфози
от LATINKA-ZLATNA на 07.08.2007 @ 14:43:46
(Профил | Изпрати бележка) | Ще направиш двудръвка лодчица и "Амурка" сама ще се настани до
тебе.Имай вяра!!! |
]
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 845
ХуЛитери: 1
Всичко: 846
Онлайн сега:
