автор: templier

По гореща спирала преминало
бавно слънцето тръгва към мрака
и наднича в очите ни зимата,
без дори да е свършило лятото.

Не успяхме докрай да разпалим
заискрилите чувства и страсти.
Безразлични ли с теб ще оставим
и последния въглен да гасне?

Закодирал е някой във птиците
топлината да гонят навреме.
Ако тръгнем със първите щъркели,
може би ще намерим спасение.