Страшно дълго и трудно те чаках.
Ти пък тайничко чакал си мене.
Отминаваха чуждите влакове.
Остаряваше бавно и времето.
Твоят път е отдавна утъпкан.
Аз се учих да бъда щастлива.
Не усетих кога се е мръкнало
и забравих, че още съм жива.
Ти си точно какъвто те искам.
Непривичен и толкова земен.
Преболях те. Така ни е писано.
Да сме истински само временно.