 |  Матея 16:26. ... защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?..
Йоан Откровения [12:11] ... и не милееха за душата си дори до смърт...
Душата, тя си знае...
Кого обича. И кого - повече.
С кого по нощите скита.
На кого постелята подрежда виновно.
Кого, в делниците, бленува напразно.
И с кого вдига наздравици на празник.
Какво очите и виждат назад.
И какво - в очите на децата си.
Душата, тя си знае...
Какво и от кого е ограбила.
На кого го е дала. И защо.
Какво е искала и какво е трябвало.
Докъде е стигнала и от какво е бягала.
Къде са пресъхналите и кладенци.
И доколко са забравени.
Прегазените инстинкти изплакват.
Възкръсналите желания - изгарят -
чудо е, че е още цяла.
Чудо е, че светът и не се е разпаднал,
оцеляването е толкова сложно понякога -
кого по-напред да жалиш:
отлетялата младост;
недочаканото щастие;
съмнителните дарове на помъдряването?!...
Неспокойните терзания за предстоящото,
изборите - направените и ненаправените,
мислите - клинове на собствените си разпятия -
пронизват всяка извървяна крачка към чертата -
така ли трябваше... трябваше ли да е така...
А как е?...
...
… Душата, тя си знае...
Публикувано от Amphibia на 05.08.2007 @ 18:39:43
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Откровения 12:11" | Вход | 15 коментара (31 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Откровения 12:11
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 05.08.2007 @ 18:54:03
(Профил | Изпрати бележка) | Знае...да...
Всичко знае душата, и се стреми да си го спомни... тук и сега.
Ала.... тук и сега....не го знае!
Воу, както винаги, стихът ти провокира към много размисъл!
:-)
|
Re: Откровения 12:11
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 05.08.2007 @ 19:09:01
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Така е... Вечното: ... дали... или... Увлечеш ли се по едното - губиш другото. За реалността ли да се държим, за имагинерността ли - и къде точно минава границата?...
Мисли, мисли... Щото като изтече времето - вече няма да има за какво да се мисли. Ще трябва да изкупваш изборите си. И сърцето ли ще те съди, ти ли него...
:-) |
]
]
Re: Откровения 12:11
от butterfly на 05.08.2007 @ 19:18:01
(Профил | Изпрати бележка) | Мисля си, че цветовете на душата варират от бяло до лилаво. Не ми се иска да я оцветявам в черно, вижда ми се прекалено. Тъкмо вчера си мислех как с един замах на прахосмукачката можеш да си почистиш къщата, но виж за почистването на душата е необходимо толкова много повече.
Горе главата, Плъки, тя си знае... |
]
Re: Откровения 12:11
от dimension на 05.08.2007 @ 19:57:35
(Профил | Изпрати бележка) | Душата... Тя си знае..
Поздрави за богатия стих! |
]
Re: Откровения 12:11
от mastilo на 05.08.2007 @ 19:58:35
(Профил | Изпрати бележка) | пLucky, интересно. ) На мен лично ми липсва хазартният момент в този текст, за да светне.
Иначе... едно си баба знае, едно си баба бае. Та, и душата блудна, лунна, хипнотизирана любовница, да сяда по-често да хвърля едни кокалени зарове с пипето, нямаше да е зле. ;>
Също се сетих, скоро гледах филма The Number 23 (Числото 23) с Джим Кери, и там правят едни сметки, пресмятания, разследвания, извадки от Библията, посока 12:11 (12+11) и прочие щуротии, кое, как, и защо се знае и трови душите.
|
]
Re: Откровения 12:11
от dandan на 05.08.2007 @ 20:19:25
(Профил | Изпрати бележка) | Чудо е душата ни!
А написаното от теб -нейно огледало,което вълнува истински! |
]
Re: Откровения 12:11
от Jiva на 05.08.2007 @ 23:05:04
(Профил | Изпрати бележка) | разумът мисли, душата знае (конфуций) - мислите са парченцата, с които се опитваме да съшием реалността си (вътре и около нас), душата е целостта на опита, с който сме дошли и който ни пази от разпадане в сегашното ни...тя не пита - защото знае...ако можем и да я чуваме...
ти я чуваш, но си питаш - ей тъй, да има и разумът нещо за правене:)
(не ме слушай, че се шегувам - харесах съвсем сериозно) |
]
Re: Откровения 12:11
от ami на 06.08.2007 @ 08:01:09
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa | ...чудо е, че е още цяла.
Чудо е, че светът и не се е разпаднал...
....................
не е чудно, че не се е разпаднал светът и...докато има кой да я носи - там ще е и ще знае!:))) |
]
Re: Откровения 12:11
от templier на 06.08.2007 @ 11:55:02
(Профил | Изпрати бележка) | | Размисли ме и мен този стих... Ще вметна нещо от "Пророкът" на Х.Джубран: "Душата не върви по права линия,нито се източва като тръстика.Душата се разлиства като лотосов цвят с неизброими венчелистчета." Много си прав - тя си знае... |
Re: Откровения 12:11
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 06.08.2007 @ 13:15:58
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | "... Онтологията на желанието се самоопределя от “границите”, при които тяло намира тяло, от мястото на тяхната среща и от душата, поискала да присъства...
Няма нищо по-старо от съдбата
Да надмогваме себе си, когато обичаме
И когато умираме.
Няма нищо по-старо от съдбата
Да предаваме себе си, когато обичаме
И когато умираме.
Няма нищо по-старо от случването
Да имаме едната или другата съдба.
..."
(Хараламби Паницидис - Към една поетика на желанието )
http://www.metaphysics.hit.bg/Kumpoetikanajelanieto.HTM
Интересно са свързани в нас фрустрациите от несбъднатите желания, незадоволените ни потребности и душевните терзания от случващото се битие. а ние - вечно разкъсани и разпвани отвътре.
... Душата си знае, ама ние да му мислим... |
]
Re: Откровения 12:11
от ma_gi на 06.08.2007 @ 15:11:03
(Профил | Изпрати бележка) | | Оцеляването е толкова сложно, наистина! |
]
Re: Откровения 12:11
от lachistata на 06.08.2007 @ 19:46:01
(Профил | Изпрати бележка) | Такаааа... Не мога да го отмина това без коментар.
"Никoй не ни насилва повече, отколкото ние насилваме сами себе си и това са Съдията, Жертвата и системата от вярвания, които ни принуждават да се самосъдим."
"Границата на самобичуване, което понасяш от себе си е точно границата, която ще толерираш от някой друг.Ако някои те насилва повече, прекрачва вътрешните ти бариери и самооценка, най-вероятно ти ще се отдръпнеш от този човек. Насилва ли те обаче по-малко, отколкото ти насилваш и съдиш самия себе си, по-вероятно е да останеш с този човек и да толерираш насилието му до безкрайност."...
Дон Мигел Руиз " Четирите хармонии" или "Четирите съгласия".
Тази книга чета сега, Пламене, и твоят стих ми напомни за тези редове. Исках да ги споделя с някого. Ако я имате тази книга в превод на български, прочети я. Научи ме на много неща.
Извини превода, дано смисълът да е ясен.
Голямо 5 от мене, пак го казваш както е...
|
Re: Откровения 12:11
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 07.08.2007 @ 00:19:42
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | http://elan.truden.com/lyubimi/knigi/4_sporazumeia.htm
От тук може да я изтеглиш на български. Аз вече го сторих и сега ще чета. Благодаря, че ме светна за тази книга!
Благодаря и за коментара! Смисълът е повече от ясен. Не може дълго да търсиш хармонията със света, а в теб да е хаос. Обратния вариант е за предпочитане: в теб да е хармонията, а навън да става каквото ще. А още по-лесно е с човек до теб... |
]
Re: Откровения 12:11
от mariq-desislava на 09.07.2011 @ 11:09:58
(Профил | Изпрати бележка) | я гледай ти какво ми се падна на "Щукни Хули":)
аз мисля, че трябва да се премахне душата, за да се преживее настоящето, но понеже това е невъзможно ще си продължим по стария начин
загуби се ти, ей, дано поне оставяш стъпки в пясъка;) |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 745
ХуЛитери: 6
Всичко: 751
Онлайн сега:
