След всяка капка дъжд
аз чувствам се
по-жаден
по-искащ те
по-истински
и по-отдаден
на теб
да съм
да те обичам
да те мразя
че няма те...
Не мога да те гоня
сред полята
протегнали за нас ръце
зелени
не мога да те гоня
из горите
през ручеите им
студени
да те отпивам
всеки път когато
желанието ми
по-топло е
от лято...
Обичам те...
Дори и тъжно
на далече
световете ни
да се разкъсват...
Обичам те...
Сега...
И вечно...