Халите ми –
сбъркани посоки –
хукнаха!
Вярват, глупавите ми,
че няма минало!
Хоризонтът им е
стартовата линия,
животът – пътища
към брегове
потънали.
(морето е усукано
около котви –
гърбовете им прегърбени).
И само крачка е
до сънните полета,
да те потърся,
огнена вихрушка –
водните стихии укротила,
нежно
глезените ми обливат
и е светло…
Колко цветна е магията
на твойте ириси!