автор: Yova

тайничко подръпвам въжето,
което все още ме държи за началото.

Понякога се опитвам да го скъсам,
но се страхувам от бавното ходене
и от стълбите водещи за никъде.

Разбирам, че съм в правилната посока,
когато се раждат дърветата
и ароматът им прелее във лятото.

Избирам най-високото,
не умея да се катеря,
падам преди да достигна върха,
въжето ме спасява.