автор: DIDINKA89

Всичко започна с настъпването на рожденния ми ден,
от тогава като че ли поаднах в твоя плен!
Тогава ме изведи за първи път,
от тогава почна да се върти светът!
Малко след това ме направи твоя,
боях се да не нараня душата моя!
Навлезе дълбоко в сърцето ми и викна-Осъзнаи се!
Тогава станах на седемнаисет!
Година с теб се разпокъсвах на хиляди парчета,
и не поглеждах други момчета!
Страдах че всичко с теб бе ей така,
там някъде погубих своята душа!
Казвах край хиляди пъти,
разума тогава ме упъти!
Но след седмица-две,
пак целувах твоето лице!
Мачкаше ме толкова време,
ти беше за мене тежко бреме!
Вси1ко почна на седемнайсет,
и зажърши като направих осемнайсет!
Тогава разума надделя,
и въпреки това сърцето ми оцеля!
Казах-край на тази грешка,
за теб бях просто една забежка!
Почнах живота си отначало,
а сърцето ми вече се беше умълчало!
Началото бе и края
трябваше по-рано да се осъзная!
Година след седемнайсет,
когато станах на осемнайсет!