автор: kap4ica

Повярвах си.
На собствените вярвания.
И май сама от тях разочаровах се.

Най-лесно е да вярваш. В нещо.
Било то и съвсем измислено.
Защото и усещанията ти не усещат,
когато се отдалечиш от истината.

Най-лесно е, когато се разплачеш
да търсиш в себе си утехата.
Спомените стари да измачкаш
на непотребност. И на вехтост.

Един, да кажем, оптимизъм ще цитирам.
За себе си. А и за хората,
които никога не са позирали
пред огледалото. А и пред користта.

"Когато цъфнат теменугите
и работите тръгнат зле,
е.и им майките на другите
и гледай ти да си добре.
Е.и им майките на другите,
утеха в себе си търси,
а ако там не я намериш-
е.и си майката и ти!"

*За миг се прекланям пред реалността.