автор: world

Ако мога сега да си пожелая,
на мига бих искал да умра.
Не не искам да отида в рая,
а в ада искам да горя.

Ще се по-питаш.Защо ли искам?
Да изчезна от бездушният ни свят.
Защото толкова много те обичам,
ала за тебе се оказах без химичен аромат.

Мечти ли бяха,или сбъднати желания?
Не искам да си отговарям в този миг!
Научих само,че след всички любовни излияния,
се ражда само и отново грозен стих.

Писна ми,не искам да се спасявам,
да ликувам издраното и кърваво сърце.
Искам само то да спре да бие,
да ме закопаят,за милиони векове.

Ще минат три,девет а после и четридесет,
и ще ме забрави този свят.
Но хората горките"милите",
ще изживяват винаги и моят ад.

Благодаря ти!Това мога да ти кажа.
Открих,че хората са с камъни а не сърца.
Сега е времето в което да се откажа,
и да изчезна завинаги от този свят.

Да вярвам на какво ли?
Да ме упрекваш,твое право е нали.
Но това отново с друга да ми се случи,
стига ми вече,достатъчно си ме боли.

Реши,че трудно е да си повярваш,
че те обичам,и искам да съм с теб.
Е надявам се сега да осъзнаеш,
че понякога любовта убива като с острие.

Добре разбрах не мога да съм с тебе,
обвиняваи които си поискаш ти.
Аз отивам да потърся ада.
А ти поне свещичка ми запали.

Без теб не мога за това така решавам,
може да е крайност но прости-боли.
Дано в душата ти остане траино,
За теб оставям най грозния си стих.

СЕГА Е КЪСНО И СЪМ ТАКА ДАЛЕЧЕН,
НЯМА МЕ И НЕ МЕ ТЪРСИ ПОД СИЬОТО НЕБЕ.
СТУДЕНО,ТЪМНО Е И СВЕЩ ДЪРЖА В РЪЦЕТЕ,
И НЕ ЧУВАМ,ДАЛИ НАД МЕН НЯКОЙ ТАМ РЕВЕ.