Самотата е огромна празна стая с една врата и много прозорци.В тази стая има място само за един,колкото и да е голяма стаята тя е определена само за един човек.
Някой път искаш да си поканиш гости но стаята не ти позволява.просто вратата остава заключена.толкова е странна тази врата,отваря се само от вътре и единствено ти имаш ключ за нея,никой друг не може да влвзе .А когато погледнеш през някой от множеството прозорци виждаш как навсякаде около теб живота си тече по онзи монотонен начин,начин който те влудява и заради който понякога влизаш в Твоята стая.Там никой не може да те нарани,там си неуязвим,никой не ти причинява болка нито радост.В тази стая няма надежда но въпреки това ти си седиш вътре а когато събереш смелост излизаш през вратата и се впускаш в безкрайното течение наречено живот.Някой път може да забравиш за Стаята но тя никога не те забравя и рано или късно ти пак ще се върнеш в нея.Дори и да не искаш да правиш всичко възможно да избягаш пътят е само един и той е към тази твоя стая.Може през целият си живот да не го осъзнаваш но всеки се е родил в своята Стая и рано или късно пак се връща там за да посрещтне онази която единствена може да прекрати това мъчение наречено живот!!И едва тогава си даваш ясна сметка ,че само Смърта има тази власт да те изведе от тази стая.Така че дали с радост или тъга само ти можеш да решиш как ще посрещтнеш този единствен твой гост...........