автор: Lachistata

На Мария (без поправки)

Ето как стоят нещата, малката...
Разбираш ли, че си прекрасна,
разбираш ли, че ден след ден
прекрачваш граници,
а всяка нощ очите ти следят ръцете ми
и тихото събуждане оставя
бледа линия на твоето отсъствие.
Ето как стоят нещата, малката...
От всичките години (и приятели)
отказвам да изтрия няколко
и винаги те слагам там,
където ти е мястото-
в медната пита от щастие,
в тъгата на всяко заспиване,
в цветята на лятна градина,
всред шумните празници,
по средата на болните, прашните улици.
Виж сега... Така не може, малката...
Разчитам линиите на ръцете си-
и тебе виждам цяла-
като магьосница в сърцето ми,
с целия си блясък,
с бакърени котли от лято
и всички атрибути на съдбата.
Нека да се разберем...
Ще поговорим, има време.
Гласът ти е позлата, по която
най-нежното докосване оставя отпечатък.
Нека да се разберем...
Ще спрем в случайна кръчма
и бледо ще си спомним за градината,
за всеки ден, стопен зад нас,
за пъстър карнавал,
за утрото и залеза,
за всяко нещо, даже и забравено...
Разбираш ли... Прекрасна си.
Да продължавам ли?